Тръгваме към стъпалата за галерията и намираме Джордж, изпълнителния продуцент, когото не познаваме, и Ливи, наведени над клавиатура заедно с един от компютърните специалисти.
— Какво ще кажеш за „Предаването е посветено на паметта на Мелъди Греъм, 1984 — 2010 година“?
— Махнете „паметта на“ — заповядва Джордж.
Надничам зад гърбовете им.
— Може да сложите автор на „Време за престъпление“ — предлагам.
— Нека да бъде непретенциозно — отвръща той. — Ще го направим „Предаването се посвещава на Мелъди Греъм“ и годините на раждането и смъртта й. Ще го добавим в началото на надписите.
Ливи и компютърният специалист измънкват съгласието си.
— Боже, колко млада беше — добавя Джордж с отнесен поглед. — През 1984 аз вече се дрогирах в Непал.
Ливи излиза от сумрака на галерията и идва в студиото.
— Събираме се горе след пет минути! — вика тя. — Не закъснявайте!
В ъгъла на залата за конференции има монитор, който предава Скай Нюз. Отивам там и проследявам лентата с новините, която минава в долната част на екрана като сърдечен ритъм на пациент в интензивно отделение. Съзирам името „Форуд“. Показват снимка на Пол, която не съм виждала, на Мелъди, която се усмихва, и на Лекс пред офиса. Усещам, че залата зад мен се изпълва с хора. Някой издърпва вестника от ръката ми и посочва лицето на Мелъди.
— Вижте! Има ни в „Телеграф“ — провиква се Мат и прелиства страниците.
— Показват ни! — добавя Шаина, щом новините променят съдържанието си.
— Ето я Астрид! — възкликвам, когато виждам офисите на „Форуд“ на екрана. Снимат персонала. Астрид е в тесен, светлосив костюм по модата от петдесетте години на миналия век, с дълбоко деколте и обувки с много високи токчета и прилича на Мерилин Монро на млади години.
— Това е тъпачката, която забрави да уреди наема за сградата в Централен Лондон — сърдито казва Ливи, когато Астрид изпраща въздушна целувка на камерата.
— Тя е секретарка на Лекс — обяснявам.
Мат не се сдържа и подсвирва одобрително и завистливо.
— Добре — казва Джордж и ние заставаме мирно. — Изключете това нещо — добавя той и се почесва по носа. — Знам, че всички размишлявате за случващото се във „Форуд“. Истината е, че положението се променя всеки ден. Опитайте се това да не ви разсейва. Тук сте, за да работите, затова работете. Надявам се, че в края на краищата, всичко това ще бъде страхотно за „Време за престъпление“.
Ливи изсумтява.
— Да, невероятна реклама. Истинска катастрофа. Шефовете са заподозрени, че са пречукали създателката на предаването…
— Точно така. Всеки новинарски репортаж споменава по няколко пъти предаванията, които „Форуд“ е направила, и особено „Време за престъпление“ като нещо специално. Това е златна възможност за нас. Представя ни като противоречиви, свежи и дори малко опасни. Сега арестуваха Пол Форман и…
— Аха — прекъсва го Ливи и се обръща към мен.
— А, ти ли си? — Джордж изглежда изненадан. Намръщва се и аз усещам, че по лицето ми плъзва нещо като срам. Раната ми пулсира болезнено. Не съм отговорила на очакванията му и това го улеснява да ме уволни, въпреки че ще употреби страшната дума „освободи“. Джордж върти молив между пръстите си. Нервен е. Всички затаяват дъх и аз чакам гилотината да падне.
— Бива я — обажда се Ливи, сякаш оглежда добитък на селски панаир. — Това може да е в наша полза.
— Обвинения в семейственост… — Гласът на Джордж постепенно заглъхва.
— Това е телевизия — възразява Ливи, сякаш шефът й е малоумен.
Джордж кима.
— Разбирам какво искаш да кажеш, но трябва да мислим как ще ни се отрази случилото се.
— Ако лично Кейт не е направила нищо лошо, не можете да се отървете от нея — чувственият глас на Марика прекъсва спора им. Става ми ясно, че всичките са говорили за мен, докато не съм била там, и са обсъждали дали да остана в предаването. — Никоя жена не трябва да бъде осъждана заради мъжа, с когото живее. Трябва да помислите за това.
Джордж започва да отстъпва, както е на мода.
— Да, да…
Време е да сложа край на нещастието си.
— Готова съм да напусна, без шум, ако мислите, че така ще е по-добре за предаването. — Ето, казах го, но със свито сърце. Усещам много очи, приковани в мен. Трябва да знам. Не понасям неизвестността и съдбата ми да виси на везните.