— … и затова реших да спра хляба.
Поглеждам с недоумение Бека. Мисля, че тя ми говори от известно време.
— О, Кейт, забравих да ти кажа, че разбрах на кого е кучето. — Тя ме гледа как мигам и се мръщя. — Онзи ден, когато ти стана лошо в дома на Касиди, ти спомена, че е прегазено куче. Мисля, че е Пилат, лабрадорът на сестра ми. Имаше хубава черна козина и беше много обичлив. Спомням си веднъж в парка как дотича до Макси и… А, тук ли идват?
— Три коли! — вика Касиди.
— Не са униформени.
— Какво ли искат?
— Онзи носи предавател.
— Колко са много!
— В кабинетите ли ще влизат?
— Дано никой не се е наранил…
— Трябва да е нещо сериозно…
— Идват насам!
— Кейт…
— Кейт… О, боже!
Касиди и Бека отстъпват назад. Осиновеното ми семейство от последните пет минути се оказва непостоянно. О’Шей минава през играта на дама и покрай катерушката. Самюълс, Уайт и още двама други, които не познавам, вървят от двете й страни. Крачат целеустремено, насочили се към мен, но аз ги гледам като на забавен каданс, защото нещата се случват твърде бързо за мен и не мога да ги осмисля. Кучето. Възможно ли е върху шала да има само кучешка кръв? Зрънцето на убедеността ми, песъчинката, върху която се градят подозренията ми, започва да се изплъзва.
— Госпожо Кейт Форман. — О’Шей застава пред мен. — Арестувам ви по подозрения в убийството на Мелъди Греъм.
Усещам колективното затаяване на дъх на насъбралите се около мен шейсетина майки. Вероятно за пръв път в сто и петдесет годишната история на викторианското училище дворът утихва и никой не крещи. Самюълс изважда белезници и ги щраква на китките ми. Звукът отеква в сградата, където учат децата ми. Някой ме сграбчва за лакътя и О’Шей и Самюълс тръгват от двете ми страни към портата.
— Знаех си — прошепва Бека.
Във филмите невинните вървят с високо вдигнато чело и предизвикват онези, които ги осъждат. Те са герои, но аз вървя, вперила очи в напукания бетон, и погледите на хората около мен изгарят лицето ми.
— Убийца! — вика някаква жена и тълпата се разлюлява. Самюълс ме хваща по-здраво и ускорява крачка. Гроздове от сурови очи са се вперили в мен. Минаваме покрай директорката, портиера, репортерка от национален вестник, която вече е извадила мобилния телефон от чантата си, жената, която помага на децата да пресекат улицата, чийто знак „СТОП“ е увиснал като счупен до тялото й, и Сара, с пълни със сълзи очи, която ми вика, че ще вземе децата ми след училище. Успявам да кимна. Самюълс отваря задната врата на патрулната кола. Жена, която тича, защото закъснява, дръпва децата си в случай, че направят грешката да ме докоснат. Самюълс държи внимателно главата ми, докато ме настанява на задната седалка.
35.
О’Шей седи срещу мен, подпряла лакти на бюрото си, изнервящо спокойна.
— Нека да повторя. По шала, намерен в дома ви, има следи от кръвта на Мелъди Греъм. Ножът, открит в канала в края на градината ви, е същият по големина и острието има същата форма като този, с който е убита Мелъди. На кого е шалът, Кейт?
— На Пол.
— Така ли?
— Аз ви се обадих да ви кажа за шала!
Тя взима друга папка от бюрото си, отваря я и изважда снимка.
— Бихте ли описали какво показва тази снимка?