Оглеждам плочките и претърсвам шкафчето в банята. Там няма нищо изненадващо, но в малък вграден долап зад тоалетната намирам лепило за зъбни протези. Слава богу. Лекс знае, че една двайсет и пет годишна жена ще намери това за още по-смущаващо от крем против хемороиди.
Започвам да се наслаждавам на незаконното си влизане. Отварям бутилка бира от хладилника и започвам да ровя в бюро, отрупано със записки за кампанията му по интернет. Смятам за интересен начина, по който работи умът му. Идеите му са свързани с надраскани линии, забележките са написани отстрани в полетата и въпросителни знаци съкращават други мисли, които не са развити. В бюрото има дебела папка с договори — изкупуването от КПТВ, самозалепващи се листчета към страници, в които се споменава за ускоряване, и куп страници с подклаузи и списъци със спорни точки. Бележникът му е изписан и аз го прелиствам, когато забелязвам на масата нещо, което наричат конзоли в списанията за вътрешен дизайн. Взимам видеокамерата „Панасоник“, все още в кафявата си опаковъчна хартия за доставка, и я обръщам. Камерата е скъпа, цифрова и безжична. Има пакет медийни карти в пластмасови кутийки. Разопаковам всичко и го слагам в чантата си. Лекс няма да има нищо против, ако ги взема.
Докато махам картонената кутия, от спалнята се чува шум, който ме смразява. Звъни мобилен телефон. Звъни дълго и аз стоя неподвижно в апартамент, който не е мой, с очи, приковани в открехнатата врата. Телефонът престава да звъни и настъпва тишина. Той е тук и чувствам вина, че съм нахлула в личното му пространство. Но в апартамента не се чува шум от друг човек. Приближавам се до спалнята, бавно бутам вратата с един пръст и я гледам как безшумно се отваря.
Лошата миризма се разнася от теб, Лекс.
Той лежи под неудобен ъгъл на леглото и гледа към тавана. Едната му маратонка се е изхлузила и е паднала с подметката нагоре на килима. Главата му е сълзяща, кървава каша там, където е бил ударен с нещо тъпо и тежко, и очите му са втренчени в празното пространство. На врата му е увито два пъти бяло въже с окъсани краища. Целият е в синини. Борил се е до края.
Едва не подскачам, когато мобилният му телефон пиука с пристигащо съобщение. Дишам бързо и на пресекулки. На път съм да изпадна в паника и това ме подтиква към действие. Не виждам телефона му и осъзнавам, че Лекс лежи върху него. Пъхам ръце под тежкия му гръб и се взирам съсредоточено във вратите на гардероба, за да избегна очите му. Измъквам телефона, който обаче е заключен с парола и не мога да се добера до тайните на Лекс. Избърсвам го и го оставям.
Стоя, без да знам какво да направя. Лекс, моля те, дай ми знак какво е станало тук. Опитвам се да огледам местопрестъплението с окото на криминалист. Апартаментът е подреден, леглото е оправено и няма чаши, пепелници или изпити до половината бутилки вино и линии кокаин. Проверявам в съдомиялната машина, която е измила различни чаши, чинии и прибори. Сушилното отделение е празно. Оглеждам за прашни очертания от липсващи предмети, но Роза си върши добре работата. Няма нищо.
Посещението не е било приятелско, но ти си пуснал някого, когото си познавал толкова добре, че те е изненадал в спалнята ти, Лекс. Търся нещо тежко, с което може да е бил ударен по главата, и решавам, че извършителят вероятно го е взел. Питам се дали не е хвърлено в канала. С какво те удариха, Лекс? Ударът не те е убил, но те е обездвижил. Трябвало е да се сетиш какво ще те сполети.
О, Лекс, прости ми за подозренията и самодоволството ми! Автомобилната катастрофа придобива съвсем различен нюанс — невинен, уплашен човек, който се бори със сенки. Оставам още няколко минути и се надявам да открия нещо, но напразно.
Затварям вратата и я избърсвам с ръкава си. В коридора чувам музика от съседния апартамент и женски смях. Някой се наслаждава на живота в мансарда в Централен Лондон. Обзалагам се, че пощенският код с лекота привлича тук жени. Но трябва да се махам.
Извървявам осемстотин метра, използвам телефонен автомат и се обаждам анонимно на 999. Пет минути по-късно падам на мократа улична настилка, изкрещявам от шока от разкритието си и от ужаса колко глупава съм била в момент, когато е трябвало да съм абсолютно хладнокръвна. Оставих бирата до лаптопа на Лекс. Слюнката ми блести на гърлото й.