Вляво от пантофките има черни мъжки обувки с връзки. Едната е протегната срещу камерата на Лекс и аз веднага познавам обувките на Пол по начина, по който кракът му стърже по напуканите плочки. Следват пет минути местене на задник и клатене на крака, докато камерата на Лекс стои насочена към жената с високите токчета, която кокетно кръстосва крака и се навежда встрани. Флиртуването на Лекс започва да ми омръзва, когато той, изглежда, извива тялото и крака си и там, скрита под масата, далеч от любопитни очи, таен миг, който никой друг не би трябвало да сподели, е пурпурната пантофка, притисната до глезена на Пол — очевиден знак за спотаена страст. И когато пантофката изчезва в крачола на панталоните на съпруга ми, аз се сещам къде съм виждала тези обувки — спретнато сложени под ретро табелката на Британските железници в стаята на Мелъди, подредена и показана ми от майка й.
Петдесет процента от женените мъже изневеряват. Или седемдесет процента. Или всичките. Никой не знае. На екрана преминават още образи на крака на столове и колене, но аз вече не внимавам. Бях достатъчно арогантна, за да предположа, че мога да се противопоставя на този шанс, че съм специална и че има специални хора. Мислех, че съм късметлийка. Ала току-що бях видяла жестокото доказателство, суровата истина, че съм като всички останали и щастието в живота ми е изградено върху измислица. Елоуид беше права — наистина споделяме връзка, ти изневери и на двете ни, Пол. Как можа да ми го причиниш? Знаел си какво правиш. И нещо повече, Лекс също е знаел. Експерименталният филм неволно бе заснел всичко. Как ли е злорадствал Лекс, когато е дал на Мелъди отровния си малък подарък?
Започва да ме изпълва изгаряща ярост заради самодоволството, в което бях потънала, възможностите за кариера, от които не се възползвах, начина, по който поставих потребностите на Пол над моите и мързеливите служби, в които се бях оставила да ме носи течението. Укорявам се заради всичко това, слагам диска в чантата си и изваждам камерата на Лекс.
— Живеем в медиен свят, Кейт — прошепвам. — Усмихни се! Защото те снимат…
Прочитам инструкциите. Въпреки изтощението ми мисълта ми е съвсем ясна. Мога да запомня всяка дума. Поставям камерата на лавица в кухнята, за да бъде под точния ъгъл, и я включвам да снима на функция „нощно осветление“. Време е да разменим ролите си.
Започвам нервно. Гласът ми е дрезгав и тих. Заеквам и започвам отново, този път по-силно.
— Името ми е Кейт Форман и се крия от полицията. Издирват ме за убийството на Мелъди Греъм и Лекс Уд. Това може да е последната ми възможност да изгладя недоразуменията и да докажа, че съм невинна.
Колкото по-дълго говоря, толкова по-уверена ставам. Разказвам как съм заварила Пол в кухнята, за шала с кръвта на Мелъди в дома ми и как съм открила трупа на Лекс. По средата съм, когато гласът ми секва. Задната врата на яхтата изтраква, когато някой я отваря и се чуват тежки стъпки.
40.
Имам време само да се скрия зад преградата и се проклинам колко глупава съм била да си помисля, че полицията няма да дойде тук. На пода плъзват дълги сенки, когато на кърмата светва лампа. Отварят се шкафове и на пода тупва чанта. Промъквам се на колене и надничам иззад ъгъла в коридора. Полезрението ми е ограничено, но вратата на шкафа под стълбите е отворена и протегната мъжка ръка дърпа нещо. Там има стар зелен метален шкаф, останал от дните, когато яхтата беше офис на „Форуд“. Някой тършува вътре. Студена омраза изпълва сърцето ми. Предполагам, че си ти, Пол, и кроиш нещо. Посред нощ е, прекалено късно някой да проверява финансови операции или стари лични документи. Ръката взима папка. Синият й цвят изглежда зелен на светлината на лампа. Мъжът блъска тежкото чекмедже обратно в рамката, която изскърцва. Ръката изчезва от полезрението ми и вратата на шкафа се затваря. Дръпвам назад главата си и се свивам до масата. Няколко крачки довеждат висок човек в каютата, но не е моят неверен съпруг, а Джон.
— Ето къде си била. Добре ли си?
— Не. Какво търсиш?
Той кима уклончиво, отбягвайки въпроса.
— Има ли полиция в къщата? — добавям.
— Разбира се.
— Сигурно намират Пол за много убедителен, като се имат предвид резултатите от анализа на кръвта върху шала, за да е там с децата, докато аз бягам и се крия — подхвърлям злобно.