Джон мълчи известно време и после казва:
— Той се тревожи за теб. Децата плачат за теб.
Имам чувството, че сърцето ми ще разкъса гърдите ми. Той усеща това и добавя:
— Но сега спят. — Слага няколко папки на масата. — Нямам много време. — Джон сяда срещу мен в обсега на камерата, която все още записва. — Ти създаде много неприятности…
— Не съм убила никого — прекъсвам го троснато.
Той ме поглежда изпод гъстите си вежди.
— Защо отиде в апартамента на Лекс?
Новините се разнасят бързо. Може би обаждането ми на телефон 999 не е било анонимно.
Джон не ми вярва и затова обяснявам, за да се опитам да го убедя:
— Мислех, че там може да има нещо, което ще ми помогне, но открих трупа му… и никакви улики. После обаче намерих нещо. Не знаех, че Лекс ми е дал отговор отдавна. Осъзнах го едва сега. — Джон се втренчва в мен толкова съсредоточено, че аз като тъпа тийнейджърка неволно питам: — Какво?
— Лекс ти е дал отговор. — Това не е въпрос, а твърдение. — Йона и китът… — Гласът му заглъхва и той започва да прелиства едната папка. Нощта му подхожда, докато се навежда над купчината листове. Лицето му вече не е бледо. Изглежда, отегчителната борба да остане трезвен и чист го изтощава повече през деня. Но Джон винаги се е оживявал вечер, бил е душата на компанията на купони, краен, весел и оживен, и винаги си е тръгвал последен. Когато пристрастеността го е държала в хватката си, той не е искал да се прибира вкъщи, а все по-често да ходи в усойни и мрачни свърталища. Сега очите му са ясни и в раменете му бързо пулсира нервна енергия. От този ъгъл Джон много прилича на Пол. Те имат еднакви ръце. Със значителни усилия прогонвам от представата къде са били ръцете на Пол. — Йона и китът. Какво ти говори тази притча, Кейт?
— Имаме ли време за това? — питам докачливо и извивам врат да видя какво чете Джон, като през цялото време съзнавам, че отвъд дворовете са силите, които може завинаги да прекратят търсенето ми.
— Изключен ли е телефонът ти?
— Разбира се.
— Голямата риба изяжда малката… — Той продължава да прелиства страниците. — КПТВ поглъща „Форуд“ и всичко е наред…
— Обясни ми за какво говориш!
Джон удря папката толкова силно, че масата се разклаща, и се вглежда предизвикателно в очите ми.
— Само ако ти ми кажеш какво знаеш.
Втренчвам се в лицето му. Знам, че ще трябва да рискувам.
— С Лекс имахме различия, но и двамата искахме да разберем истината. Лекс ме наричаше с едно име… Това беше шега между нас на мой гръб. Мисля, че е казал името на убиеца, на Рейф…
— Йона ще погълне кита. — Джон слага ръце на главата си и диша бавно в мига на прозрението си. — Значи Лекс е знаел! — Той се навежда напред. Коленете му са широко разтворени. Твърде висок е, за да се побере под масата. — Преди две години, когато КПТВ купуваше „Форуд“, Лекс се шегуваше, че ние сме като Йона, когото поглъща китът. Миналата седмица той ми изпрати съобщение, в което пишеше: „Йона ще изяде кита“. Това беше последното съобщение, което получих от него. Но как можем да изядем кита? Ние сме малка фирма, а те са голяма. И после, тази сутрин, получих писмо от адвокатите на КПТВ за последното плащане, което КПТВ ще ни даде. Опитват се да протакат и да отложат датата на плащането. Започнах да се питам защо. Едната причина е, че не могат да платят. И ако е така, това означава, че са фалирали. Една от най-големите медийни компании в Европа е разорена.
Поклащам глава озадачено.
— Не разбирам. Както ти каза, те са огромна фирма.
— Да, но това не означава, че имат много пари. Има сериозна рецесия и банките не отпускат заеми. Дори големите фирми имат проблеми да намерят допълнително финансиране, особено старомодните като КПТВ. И нещо друго, „Форуд“ беше оценена преди две години, защото ние бяхме на гребена на вълната в гласуването по телефон и със съобщения. Това беше много доходно за нас. Оттогава обаче има скандали с телевизионното гласуване и приходите на предаванията и каналите спаднаха значително. Няма ги вече огромните суми, които се печелеха от това — друга причина банките да не отпускат пари. — Джон кима. — Малка фирма като „Форуд“ може да разори голяма компания и никой да не разбере…
— Освен Рейф и Лекс.
Джон се изправя и аз също ставам. Сега вече нещата са ни ясни.