— Разбирам, сър — отвърна тя, опитвайки се да си поеме въздух.
— Хубаво — каза той и излезе от нея.
Тя оправи сутиена си набързо и закопча ризата си, колкото успя. Бяха останали няколко копчета, които едва се държаха, но ако я придържаше краищата, можеше почти да я затвори.
Спермата му изсъхваше на дупето и краката й, а интимните й части бяха прогизнали.
Тоалетната миришеше на секс.
— Не съм в състояние да се върна обратно на работа — каза му Айви, докато Кълън оправи сакото и вратовръзката си пред огледалото.
Той, от друга страна, отново изглеждаше безупречно — сякаш между тях не се бе случило нищо.
— Ще се погрижа — отвърна й, като извади телефона си и започна да пише нещо. — Ела с мен.
— Всички ще разберат, че сме правили секс, ако излезем заедно през вратата.
Той се засмя.
— Вече няма човек, който да не е разбрал. — Отвори вратата и закрачи уверено през кафенето.
Айви сведе глава и се опита да не гледа реакцията на хората, докато следваше Кълън, но не можеше да не забележи погледите и отвратените изражения на работниците и на няколко от клиентите, които бяха наясно какво се беше случило.
— Надявам се, че си е заслужавало — провикна се някой, докато излизаха.
— Изглежда е — отвърна женски глас, след което се дочуха хихикания, които ги последваха отвън на улицата.
Кълън махна с ръка и подсвирна, и познатата лимузина отби пред бордюра.
— Качвай се — каза й.
— Уговорил си лимузината ти да ни чака отново? — попита тя, поклащайки глава.
— Да не би да предпочиташ да вървиш с отворена риза?
— Ако не беше изтръгнал копчетата, сега нямаше да се притеснявам за това — изрече тя, като се качи в лимузината, а Кълън я последва.
— А ако не се бе срещнала с Ксавие зад гърба ми, нямаше да имам причина да го направя. Но ето ни къде сме. За всяко действие си има равносилни или противоположни последствия — усмихна се Кълън, като седна до нея на задната седалка.
— Накъде, господин Шарп? — попита шофьорът.
— „Ла бел ви“ — отвърна Кълън с безупречен френски акцент.
— Какво е това?
— Ще разбереш скоро — каза Кълън, потупвайки я по крака. Ръката му остана върху горната част на бедрото й и Айви усети как се възбужда отново.
Чувството на пръстите му върху крака й, затопляйки кожата й и изпращайки трепети нагоре-надолу по бедрото й…
— Не мога да се отпусна, като не знам какво става — настоя тя, опитвайки се да се съвземе. — Трябва да се върна на работа. Ема ще ме убие.
— Аз ще се оправям с Ема — каза Кълън, задържайки ръката си върху бедрото й. Погледна я с блеснали очи. — Толкова си притеснена да не сгафиш нещо на работа, когато това, за което трябва да се притесняваш, е да не се забъркаш в неприятност с мен.
Ръката му стисна меката плът в горната част на бедрото й, след което се плъзна под полата й.
Тя я избута и кръстоса крака.
— А ти трябва да се притесняваш да не ни хванат. Да не би да искаш всеки на Земята да разбере?
— Може би да — усмихна се той.
Разкриваше й някаква игрива страна от себе си, която остави Айви в шок. Защо се държеше така? Както винаги нямаше никаква идея какви ги вършеше Кълън.
— Не съм сигурна, че го мислиш наистина — въздъхна Айви. — Мисля, че за теб това е просто една голяма игра.
— Мога да ти кажа, че приемам всичко напълно сериозно. Дори игрите.
— Значи е игра. Призна си.
Усмивката му се разшири.
— Не съм казвал такова нещо. Ти си извади това заключение.
Тя завъртя очи.
— Игра е. Ако ме вземаше насериозно, щеше да ме включваш в някои неща. Щеше да ми кажеш едно или две неща за живота си.
Очите на Кълън помръкнаха.
— Това е твое мнение и си права за себе си.
— О, благодаря.
— И все пак грешиш — допълни той. Приведе се към нея и притисна устни към нейните, докато ръцете му бяха на бедрата й и ги разтваряха.
Отначало се съпротивляваше, но след това му позволи да се притисне между тях. Гърдите му се допряха в нейните, а езикът му нахлу в устата й така, сякаш се опитваше да я маркира като своя.
Айви простена гърлено.
Тогава той се отдръпна, облегна се назад на мястото си и оправи вратовръзката си, когато колата намали пред една витрина, над която имаше табела „Ла бел ви“.
— Пристигнахме — каза Кълън и повдигна вежда.
Айви видя манекени с най-различни видове дрехи, изложени на витрините.