Беше френски бутик.
— Защо сме тук? Да си купя нова риза ли?
Кълън въздъхна.
— Айви, защо не опиташ поне веднъж да ме последваш, без да задаваш въпроси. Обещавам, че всичко ще ти се разясни. — Той хвана ръката й, отвори вратата и й помогна да излезе.
Тя се смееше тихо въпреки раздразнението си. Кълън Шарп беше най-вбесяващият човек, който беше срещала, но някак си й бе влязъл под кожата.
Когато влязоха в магазина, жена на средна възраст с червена коса и червени очила поздрави Кълън с възторжена прегръдка и целувки по двете бузи. Започнаха да разговарят на френски и Айви беше шокирана да чуе как Кълън говореше плавно и дори се смееше с жената. След малко жената се обърна и погледна към Айви, като свали леко очилата си надолу и я изгледа над тях. Кимна одобрително.
— Très bien — каза жената и кимна отново.
Обърна се на пети, плесна с ръце и повика строен мъж и младо момиче. Започна да ги инструктира бързо на френски, а те наблюдаваха Айви и кимаха.
Айви се обърна към Кълън.
— Какво, по дявол…
Той й направи знак да се успокои.
— Просто се отпусни и се наслаждавай, Айви.
— Кълън…
Погледът му се спря на нея, а челюстта му трепна.
— Недей да ми се противиш отново днес, Айви.
Тя затвори уста и се опита да се усмихне, когато служителите на бутика я заобгръщаха с шивашки метри, цъкаха с езици и заговориха на френски помежду си, докато я дърпаха и притискаха, сякаш беше пиле, което приготвяха за печене.
В крайна сметка я завлякоха в една съблекалня, където започнаха да носят най-различни облекла, които да пробва.
Айви им съдейства, въпреки че не се чувстваше много удобно, но знаеше, че Кълън Шарп щеше да я накара да направи това — ако не по един, то по друг начин.
След около четиридесет и пет минути вече бе пробвала голямо разнообразие от рокли, поли, ризи и панталони, даже бикини и сутиени.
Всичко, разбира се, бе от изключително качество, но да бъде наблюдавана и коментирана за всичко, което бе облякла, от две жени и един мъж, които говорят на чужд език, беше повече от странно.
Особено за момиче като нея, което бе свикнало да пазарува в „Ти Джей Макс“ или „Джей Си Пени“, където щеше да бъде късметлийка, ако някой й предложеше да използва съблекалня, камо ли да се суети около нея и да търчи напред-назад с най-различни тоалети.
Ако се интересуваха от мнението на Айви, то не пролича по държанието им. Беше убедена, че можеха да говорят английски, но не й обелиха и дума.
Явно беше просто един жив манекен.
Най-накрая всичко приключи и червенокосата жена с червените очила й проговори на отличен английски.
— Трябва да носите това, когато излизате от магазина — каза за последните риза и панталони, които беше пробвала, и които носеше все още. — Онази риза и полата… — Жената направи физиономия и махна пренебрежително с пръст.
— Знам, копчетата се отскубнаха…
Жената се обърна и тръгна напред.
— Хайде, хайде — каза и отвори вратата на съблекалнята.
Айви излезе навън и видя, че Кълън е там и я чака. Когато я забеляза, очите му се разшириха и кимна одобрително. След това се обърна и заговори отново с французойката.
Носеха торби към касата, а те очевидно бяха пълни с дрехите, които Айви беше пробвала. Работниците все още сгъваха някои от нещата и ги прибираха в торбите, докато слабият мъж ги маркираше.
Когато жената остави Кълън, за да отиде до касата и да провери докъде са стигнали работниците й, Айви най-накрая получи вниманието на изпълнителния директор.
— Какво става тук? — прошепна тя.
— Не ти ли харесват дрехите? — попита той любопитен и може би малко разтревожен.
— Не, дрехите са добре… красиви са. Но защо ги маркират и ги слагат в торби? Нима ще купиш всичко това?
— Да, но не за теб — отвърна той със сериозно изражение. — Използвах те просто за модел.
Тя усети как стомахът й се сви и сведе глава.
— О! Е…
— Шегувам се, Айви — каза Кълън, хилейки се. — Всичко е за теб, разбира се.
Тя вдигна поглед към него.
— Това беше подъл номер.
— Просто си толкова наивна, че не можах да се спра.
— Не мога да приема всичко това. Сигурно струва хиляди долари.
Кълън погали брадичката й.
— Така действам аз — каза й.
— Значи правиш това всеки път с жените си? Затова ли познаваш собственичката толкова добре?