Той се засмя.
— Тя е стара приятелка. Съпругът й е лекар, който познавам от години.
— О! — възкликна Айви, чувствайки се глупаво.
— Трябва да ми вярваш — каза Кълън. — Вземам те много на сериозно.
Тя погледна към него и кимна, усещайки как пулсът й се ускорява. Да не би да се влюбваше в този мъж? Можеше ли да си позволи подобно нещо?
— Просто не съм свикнала с нищо от това. Нищичко.
Кълън кимна.
— Знам. — Усмихна й се леко. — Но най-добре започвай да свикваш. Не обичам да пестя за хората, за които съм загрижен. — Закрачи към предната част на бутика и извади портфейла си.
Айви остана там сама и изумена.
За които съм загрижен.
Кълън току-що призна, че го бе грижа за нея.
По-късно същият ден Айви се върна в кабинката си, чувствайки се замаяна от всичко, което се бе случило този следобед.
Кълън й бе обяснил, че има уговорена среща, когато я остави пред офиса, но каза, че ще се погрижи да доставят новите дрехи в апартамента й, за да не се налага да ги мъкне наоколо.
И явно беше писал на Ема Маркс, да я уведоми, че бе накрал Айви да свърши някои задачи и затова е отсъствала толкова време от работа.
Когато Айви седна отново на бюрото си, се почувства напълно смазана… но по хубав начин.
Явно в лудостта на Кълън имаше някакъв странен ред.
„Може би наистина трябва да започна да му се доверявам.“
Тя се усмихна на себе си и захапа устна, когато си спомни какво беше правил с нея само преди няколко часа в тоалетната на кафето. Изчерви се само при мисълта.
Всички бяха разбрали какво бяха правили — всички онези клиенти и служители. Беше достатъчно да я накара да се свлече под бюрото от срам.
Но от друга страна бе изключително секси.
Адски секси.
Усети как лицето й се изчерви и как зърната й се втвърдиха, когато си спомни как го бе смукала и го бе поемала целия в устата си.
Освен това, помисли си тя, беше признал, че го е грижа за мен.
Така поне бе заявил.
Айви си пое дълбоко въздух и издиша. Без значение какво се бе случило, трябваше да се опита да свърши поне част от купчината с работа, която я очакваше, преди да приключи за деня.
Въведе паролата в компютъра си и продължи с вкарването на данни. След около десет минути работа разбра, че бе получила нов имейл.
Сигурно беше един от онези корпоративни имейли, които изпращаха до всички във фирмата. Или може би… просто може би… някаква малка бележка от Кълън?
Усмихна се, представяйки си подобно нещо. Надявайки се, че бе нещо от сорта, че искаше да я види отново по-късно тази нощ.
Айви отвори прозореца с имейли, надявайки се, че не е свързан с работата, а че е от Кълън.
Само че не беше нито едно от тези неща.
Имейлът беше от Ксавие Монроуз. Отначало помисли, че е шега, че най-вероятно Кълън се шегуваше с нея, като се представяше за неговия враг. Може би искаше да подложи верността й на изпитание.
Но веднага щом започна да чете съобщението, Айви разбра, че далеч не беше шега, защото Кълън никога нямаше да напише подобни неща.
Стомахът й се разбунтува, а в устата си усети изключително горчив вкус, когато прочете предупреждението на Ксавие.
„Айви,
надявам се нямаш нищо против, че ти изпращам това на служебния имейл. Това бе единственият контакт, който успях да открия, тъй като днес нямах възможност да поискам телефонния ти номер.
Ясно ми е, че между теб и Кълън има нещо, и нямам намерение да се намесвам. Но искам да знаеш нещо, защото не мисля, че е честно да бъдеш в неведение.
Особено не и когато това означава, че животът ти е под потенциална заплаха…
Това е сериозно обвинение и е напълно истинско. Мъжът, който е написал прикачения имейл (виж по-долу) е доктор в болницата, където Кълън Шарп е работил като неврохирург през последните десет години.
Приеми го както искаш. Изпращам ти го, защото мисля, че си добро и мило момиче, което е замесено неволно в тази каша.
Всичко добро, Айви. Ако някога се нуждаеш да поговориш с някой — насреща съм…“
Начало на прикаченото съобщение:
„Ксавие,
радвам се, че се свърза с мен. Тук е истинска лудница покрай изграждането на новата конструкция в болницата и навсякъде цари хаос.
Но отскоро съм зает с по-мрачни дела.
Пристигна нова информация, която хвърли светлина върху случая относно нашия «приятел», г-н Шарп. Няма смисъл да споменавам, че голяма част от това е строго секретно…