— Твърде си емоционална — каза той.
Тя го изгледа злобно.
— Човек съм.
Той не отвърна, но тя видя как челюстта му трепна и как пръстите му на волана побеляха.
Измина малко време и тя пробва отново.
— Какво имаше в онзи плик? — попита.
— Просто съдебна дата за едно оспорване… — Той махна с ръка, сякаш беше нещо глупаво като малък съдебен иск.
— Какво оспорване?
— Не заслужава даже да се обсъжда — отвърна той, но гласът му отново бе станал стоманен.
— Тогава какво си заслужава да се обсъжда, Кълън? — попита тя, преплитайки ръце в скута си като учителка, която разговаряше с много упорит ученик.
— Може би нищо — каза, а устните му се извиха в усмивка. — Няма ли това да е нещо? — попита вече развеселен.
— Какво ще кажеш за онази жена, с която те чух да говориш по-рано тази сутрин? В къщата ти преди разсъмване? Това заслужава ли да се обсъди?
Раменете на Кълън се напрегнаха.
— Това беше някой… някой, който е много объркан от това кой съм и на какво съм способен.
— Звучи ми познато — промърмори Айви, като извърна поглед от него и се загледа през прозореца.
— Какво каза? — попита той.
— Нищо — отвърна тя. — Повече от ясно е, че няма да ми кажеш нищо, така че не виждам смисъл да продължаваме с разговора.
Той отби пред сградата, в която се намираше апартамента й, и тя го погледна.
— Изморен съм. — Погледът му беше изтощен. — Утре ще бъде по-добре. Ще обядваме — продължи.
— Откъде знаеш къде живея?
Той присви рамене.
— Късметлийско предположение, предполагам.
Искаше да го разпитва още, но изведнъж осъзна, че няма смисъл. Кълън беше мъж, който отказваше да дава обяснения, или може би наистина бе неспособен да се разкрие пред някой друг.
— Сигурно е много хубаво да си такъв късметлия — каза тя, докато отваряше вратата и тръгна да излиза от колата.
— Айви… — започна той.
Тя се обърна към него.
— Да? — Дори сега усещаше как тайно се надява на нещо повече от него — каквото и да е, стига да й послужеше за доказателство, че не бе някакъв изчисляващ робот без грам емоция.
Кълън отвори уста и за момент тя беше сигурна, че ще й каже нещо истинско. Нещо важно. Вместо това той се усмихна вяло.
— Опитай се да си починеш — каза й. — Ще се видим утре.
Тя поклати глава печално, затвори вратата на колата, обърна се и тръгна към сградата, без да поглежда назад. Докато вкарваше ключа във входната врата, можеше да чуе отличителния звук от спортната кола на Кълън. Беше сигурна, че чакаше, за да се убеди, че ще се прибере благополучно.
Това значеше нещо, нали?
„Грижа го е за мен. Иска да съм в безопасност.“
Но не беше достатъчно — не беше достатъчно за нея, колкото и да се опитваше Кълън. И в най-добрия си опит не беше много добър, а и не можеше да се занимава с променливите му настроения и начина, по който се държеше така, сякаш в един момент ще се разкрие, но всеки път се свиваше обратно.
Изкачи стълбището и влезе в апартамента си.
Хвърли ключовете на масичката за кафе, пусна телевизора, опитвайки се да се разсее с някакво глупаво предаване, което даваха. Включи няколко лампи и застана пред прозореца.
Спортната кола на Кълън все още беше отпред.
Все още я наблюдаваше.
Тази нощ имаше ясен сън.
Кълън я чукаше в собственото й легло. Беше върху нея, устните му се притискаха в нейните. Простена в устата му, когато пенисът му навлезе в нея, и тя се изви към него.
Искаше го дълбоко в себе си.
Тялото му беше топло, твърдо и чувствено, а бедрата му се движеха толкова блажено, докато я чукаше по най-невероятния начин.
Най-накрая тя каза:
— О, Кълън, мисля, че се влюбвам в теб.
Той се вгледа в очите й.
— Внимавай — каза й. — Любовта ми ще те промени напълно и ще те превърне в нещо напълно различно.
Пенисът му се плъзна надълбоко в нея и тя наистина усети как се променя някак си, докато свършваше, но също така усещаше и страх.
Погледна нагоре и видя, че ръцете й бяха завързани здраво над главата, а въжето беше опънато в тъмнината — толкова черна и непрогледна, сякаш нямаше край. Загледа се в нея, докато стигаше върха, и се събуди, задъхана и плувнала в пот.
— О, по дяволите — каза, като легна отново, за да успокои учестеното си дишане. — Загазила съм.
Отне й доста време, докато заспи отново, но най-накрая успя. Когато се събуди на сутринта, се чувстваше така, сякаш случилото се предишния ден бе просто плод на въображението й. Стана от леглото, изкъпа се, избръсна си краката, гримира се внимателно и си избра хубав тоалет.