Когато я настигна, Ксавие й се усмихна лукаво.
— Не ми се обади вчера.
— Съжалявам — отвърна тя. — Бях капнала след работа.
— Тоя Шарп е истински тиранин — каза Ксавие и й намигна. — Всички твърдят така.
Знаеше ли за нея и Кълън? Подозираше ли какво се случва помежду им?
— Дори не работя пряко с него — призна Айви. — Аз съм просто един незначителен стажант.
— Нищо в теб не е незначително, Айви. — Очите му станаха сериозни, докато я оглеждаше от главата до петите. — Абсолютно нищо.
Тя извърна поглед и облиза устни.
— Е, беше ми приятно да те срещна, Ксавие, но всъщност…
— Не — заяви Ксавие, като поклати глава, — не искам да чувам никакви извинения днес. Идваш с мен.
Тя се засмя.
— О, така ли?
— Да — отвърна той. — За да се реваншираш, задето вчера ми върза тенекия, трябва да обядваш с мен. — Той погледна часовника си. — Хайде, знам едно място наблизо и даже ще успея да те върна обратно навреме за работа.
Айви въздъхна.
— Е… предполагам, че няма да ми навреди.
Ксавие се престори на засегнат.
— Майчице, наистина знаеш как да накараш един мъж да се почувства желан, а?
— Съжалявам, напоследък не мисля трезво.
Той я хвана внимателно под ръка.
— Това е, защото си прегладняла. Ако духне по-силен вятър и ще те отнесе. Малко храна ще ти подейства чудесно. — Ксавие тръгна напред и я поведе със себе си.
Тя не се възпротиви, тъй като беше решила, че най-малкото поне щеше да хапне в компанията на мъж, който не се притесняваше да покаже романтичния си интерес по нормален начин. Беше облекчение да знаеш на какъв етап се намираш с даден човек.
Присъствието на Ксавие беше много по-различно от това на Кълън. Русокосият мъж излъчваше уверена, хумористична енергия, която беше пълна противоположност на първичния магнетизъм и студения, контролиращ и вманиачен характер на Кълън.
„Но щом харесваш нормалното толкова много, защо не можеш да престанеш да сравняваш всичко и всички с Кълън?“
Нямаше отговор на този въпрос и това я плашеше малко.
Не, задраскай това. Направо я ужасяваше.
Стигнаха бързо до ресторантчето — казваше се „Ла Фамилия“ — и бяха настанени на много романтично място до прозорците, на една уютна масичка далеч от другите клиенти.
Ксавие наблюдаваше как Айви разглежда менюто.
— Желаеш ли чаша вино? — попита той. — Само една.
Тя въздъхна.
— Добре. — Не можеше да повярва, че мъжът всъщност я беше попитал какво желае. Да, все още владееше ситуацията, но по по-умерен начин.
Айви усети как раменете й се отпускат.
Ксавие кимна на сервитьорката и поръча по чаша червено вино и за двамата.
— Обичаш ли салата, Айви? — попита.
Тя се усмихна отново, успокоена от промяната.
— Разбира се, кой не обича?
— Хората имат различни вкусове — отвърна Ксавие и от неговата уста прозвуча доста флиртуващо. Обърна се отново към сервитьорката.
— Голяма салата „Цезар“ — каза, след което сервитьорката се отдалечи от масата.
Последва момент на неудобна тишина, когато Айви затвори менюто и откри, че Ксавие я наблюдава с лека усмивка на лицето си.
Тя се изчерви.
— Все още не знам какво правя тук — каза, като сведе поглед и нервно започна да пренарежда приборите на салфетката пред себе си.
— Тук си, защото съм заинтригуван от теб — отвърна Ксавие. — Случи се от момента, в който те видях да пресичаш улицата вчера и едва не беше прегазена от такси.
— Нямаше ли да е нелепо? — засмя се. — И все пак някак си уместно.
— Много си строга със себе си — отвърна Ксавие и се облегна назад. — Може би така се получава, когато работиш на място като „Биометрикс“.
Айви присви рамене.
— Може би.
— Ставаш доста уклончива, когато стане въпрос за работата ти. Или за Кълън Шарп.
Погледът й се стрелна към лицето му и видя, че очите му вече не бяха толкова игриви, докато я изучаваше внимателно.
— Знам, че си му пряк конкурент — каза тя. — Може би затова съм внимателна.
— Забрави за Шарп. — Ксавие смени темата, сякаш отпъди досадна муха, която кръжеше около главата му. — Искам да говорим за теб. Разкажи ми за себе си.
— Няма много за казване — отвърна Айви. — Нямам почти никаква история.