— Много се съмнявам.
— Вярно е — каза му. — Отгледана съм от майка си. Баща ми ни напусна, когато бях много малка, дори не си го спомням.
Сервитьорката се върна, наля им вино, а един друг келнер донесе голяма салатена купа на масата.
Айви отпи от виното.
Ксавие използва щипките, за да сложи салата в чиниите им, след което продължи.
— Сигурно ти е било много трудно — каза. — Да нямаш баща и да бъдеш отгледана от самотен родител.
— Не познавам друг начин. А и майка ми беше много грижлива и любяща. Може би твърде грижлива. Бях прекалено пазена, докато растях. Страхуваше се да не ми се случи нещо, тъй като бях единственото й дете. Бяхме много близки.
Беше странно, помисли си Айви. Беше правила секс с Кълън и все пак не й бе задавал нито един от тези въпроси. Чувстваше се много по-комфортно в присъствието на Ксавие.
И все пак се чувстваше някак си виновна, задето се наслаждаваше на разговора, и задето беше толкова отпусната в присъствието на мъж, който показваше, че има романтичен интерес към нея. Сякаш предаваше Кълън.
— Все още ли си близка с майка си? — попита Ксавие, като завъртя виното в чашата си.
— Да, но сега съм вече голяма и имам собствен живот — засмя се. — Беше й трудно, когато заминах… да уча в колеж… — Краят на изречението й заглъхна, когато погледна през прозореца.
Кълън Шарп стоеше отвън пред ресторанта и крачеше напред-назад. Беше на около десет крачки от тях и изглеждаше изключително разстроен. Лицето му беше изпито и бледо, очите му гледаха напред, а не към тях.
Но тя знаеше, че ги бе видял през прозореца. Защо иначе щеше да е отвън?
— Какво има? — попита Ксавие, като се обърна в стола си и погледна в посоката, в която се взираше тя.
— Той е тук — простена тя.
— Разбира се, че е тук — промърмори Ксавие раздразнено и хвърли салфетката си на масата. — Притеснява ли те?
— Малко — призна тя, опитвайки се да не гледа към Кълън Шарп, който стоеше пред ресторанта и изглеждаше като полудял. — Но може би трябва просто да не му обръщаме внимание.
— Двамата с Шарп имаме минало — каза Ксавие. — Освен че в момента управляваме еднакъв бизнес, преди пребивавахме заедно в Бостънската болница.
Беше й трудно да се съсредоточи в разговора, тъй като не можеше да откъсне очи от Кълън.
— Бяхте ли приятели? — попита.
— Може да се каже — отвърна Ксавие. Приведе се напред и ръката му хвана силно, но нежно, нейната върху масата. — Също така познавам много хора, които са работили с него през годините. Мъжът не е това, за което го мислиш, Айви. Има големи тайни — много големи. И щом излязат на бял свят, се притеснявам за тези, които ще бъдат около него, когато лайната изплуват на повърхността.
Не знаеше какво да каже. Ксавие отдръпна ръката си и се облегна назад, когато Кълън най-накрая приближи вратата на ресторанта, отвори я и влезе вътре.
— Мамка му — прошепна тя. — Идва.
Ксавие се засмя и поклати глава развеселено.
— Това ще бъде интересно.
Но на Айви не й беше до смях. Цялото й тяло се беше вцепенило. Защо беше дошъл? Беше ли още едно абсурдно съвпадение?
Каквото и да беше, трябваше да се вземе в ръце. Не правеше нищо нередно.
Разбира се, знаеше, че най-вероятно Кълън не виждаше нещата по този начин.
Беше дошъл в ресторанта с някакво намерение и в момента, в който влезе през вратата, очите му не се откъснаха от нея.
Беше облечен със зашеметяващ тъмен костюм — обичайното му облекло, но някак си днес изглеждаше по-привлекателен от всякога. Може би се дължеше на гнева, яростта и напрежението му.
Очите му бяха като студено, ясно небе, а устните му се открояваха на фона на бледата му кожа и тъмните му костюм и коса.
Когато стигна до масата им, не си направи труда да каже „Извинете“ или „Съжалявам за прекъсването“, нито удостои по някакъв начин присъствието на конкурента си.
— Ставай — беше единственото, което изрече. Тонът му беше остър, а устните му едва бяха помръднали.
Айви преглътна сухо и погледна нагоре към него.
— Какво правиш тук?
— Няма значение. Сега ставай — нареди той.
Ксавие се засмя.
— Успокой се, Кълън. Просто си бъбрим и похапваме италианска храна.
Кълън не се обърна да погледне към Ксавие. Погледът му все още бе вторачен в Айви.
— Чу ли ме? — попита.
Тя се намръщи.
— Нямаш никакво право…