— Три секунди — каза Кълън.
— Какво?
— Имаш три секунди да станеш и да дойдеш с мен. В противен случай…
Ксавие се пресегна да докосне рамото на Кълън.
— Човече, я се успокой малко, става ли? Изнервяш момичето адски много.
Кълън се отдръпна рязко от допира му и стисна юмруци. Извъртя глава и за първи път, откакто бе дошъл до масата, погледна към конкурента си.
— Докосни ме още веднъж и се моли на Господ, Монроуз. Ще ти забия главата в прозореца.
— Напълно в твой стил, Шарп — отвърна Ксавие, но в гласа му вече не се долавяше хумор. — Въпреки че не съм убеден, че ще ти е толкова лесно, колкото си мислиш. Може би твоята глава ще бъде забита първа през прозореца.
Кълън сви устни.
— Ще рискувам.
Айви се изправи запъхтяна.
— Това състезание по мерене на пишки е абсурдно. Защо вместо това двамата не обядвате заедно?
Тя избута стола си назад, мина покрай загадъчния изпълнителен директор и излезе бързо от ресторанта.
— Не е за вярване — промърмори Айви, като мина през изхода и продължи напред. Не погледна назад.
— Спри! — дочу ясната му команда само на няколко крачки зад себе си.
— Не — отвърна тя, отказвайки да го погледне.
Изведнъж ръката му я стисна малко над лакътя и тя спря. Причината не беше в силата му, а по-скоро шокиращото усещане на ръката му върху тялото й. Тя затаи дъх и усети как зърната й се втвърдяват.
— Айви — каза той, заставайки зад нея. Сега устата му беше близо до ухото й. — На ъгъла отсреща има кафене. Искам да влезеш вътре, да отидеш в тоалетната и да изчакаш там.
— Какво?
— Направи го! — Той пусна ръката й.
Веднага щом я освободи от хватката си, Айви знаеше, че може да прави каквото поиска. Възможностите бяха ясни. Можеше да продължи напред, да подмине кафенето и да го изхвърли от живота си.
Или можеше да влезе в кафенето и да направи каквото й беше казал и… нещо друго щеше да се случи.
Усещаше вътрешностите си размекнати и развълнувани и всичко около нея изведнъж стана изключително ясно. Сякаш досега се бе намирала в някакъв мрачен транс, обядвайки с Ксавие и водейки нормален разговор.
Сега се чувстваше жива. Нещо в действителност се случваше и тя можеше да усети как сърцето й изпомпва кръв, как ушите й възприемаха всички звуци от трафика и как носът й долавяше всеки мирис от ауспусите и храната от близките ресторанти.
Без да поглежда назад, Айви тръгна към кафенето и направи каквото й бе наредил. Влезе в препълненото помещение и се промуши между хората към дамската тоалетна. Преспокойно вътре можеше да има някой, но за щастие бе празна.
Нямаше отделни тоалетни за мъже и жени, затова влезе в единствената и заключи вратата, за да бъде сигурна, че никой нямаше да влезе преди Кълън.
Докато стоеше там, а сърцето й препускаше, се запита: „Наистина ли искаш да го направиш? Сигурна ли си, че това е добра идея?“.
Първият въпрос беше лесен. Да. Искаше да го направи. Сексуалното й привличане към Кълън Шарп беше твърде силно и вълнуващо, за да му устои. Вторият въпрос, обаче, не беше толкова лесен.
Беше ли добра идея? Очевидно не. Мъжът беше истинска неприятност, откъдето и да го погледнеш.
Айви се загледа в огледалото. Очите й бяха разширени, а лицето й зачервено. Пооправи косата си, опитвайки се да изглежда възможно най-добре.
На вратата се почука леко.
— Кой е? — попита тя.
Почука се отново, но този път по-силно. Знаеше, че трябва да е той, затова отвори вратата.
Кълън влетя вътре, затвори вратата и я заключи отново. Погледна към Айви, изгаряйки я с поглед, плъзгащ се нагоре-надолу по тялото й.
— Сега ще се опитваш да ме вбесяваш ли? — попита.
— Не — отвърна тя и поклати глава. — Обядът с Ксавие…
— Обадила си му се?
Тя поклати глава отново.
— Случи се така, че беше пред сградата, когато днес излязох да си взема обяд.
Изражението му помръкна.
— Просто се случи ей така — каза той внимателно, а челюстта му трепна.
— Не виждам защо те интересува толкова.
— Казах ти да стоиш далеч от него. Обясних ти, че е опасен. — Той се приближи до нея и тя успя да вдиша одеколона му, от което по гърба й полазиха тръпки.
Студените му сини очи я пронизваха чак до дъното на душата й.
— Искаш ме, само когато се страхуваш, че някой друг може да ме получи — каза, а очите й се напълниха със сълзи. Брадичката й затрепери. — Когато съм твоя, ме отблъскваш възможно най-далеч от себе си.