— А сега — рече Безокия жрец, като коленичи и струпа около себе си охлабените вериги на малки стоманени могилки — ела тук, Локи Ламора, да видим дали притежаваш дарбите, нужни, за да станеш послушник в този храм.
Локи и коленичилият Отец Окови стояха горе-долу лице срещу лице. В отговор на подканващия жест на жреца момчето се приближи и зачака. Жрецът набърчи нос.
— Виждам, че предишният ти господар все така се отнася недотам придирчиво към вонята на своите подопечни. Това скоро ще бъде поправено. Засега просто ми подай ръце, ето така. — Окови твърдо, ала внимателно насочи малките ръце на Локи, докато дланите на момчето опряха превръзката на очите му. — А сега… просто затвори очи и се съсредоточи… съсредоточи се. Нека всичките ти добродетелни мисли излязат на повърхността… Нека топлината на щедрия ти дух изтече през невинните ти ръце… О, да, точно така…
Локи донякъде се тревожеше, а донякъде се забавляваше, но бръчките по съсухреното лице на Отец Окови се изопнаха надолу, а устата му скоро зяпна в благоговейно очакване.
— Аааа! — въздъхна жрецът с преливащ от чувство глас. — Да, да, имаш някаква дарба… някаква сила… чувствам я… може би това дори е… чудо!
При тези думи Окови отметна глава, а Локи отскочи в обратна посока.
Дрънчейки с вериги, жрецът посегна с окованата си ръка към превръзката на очите и я свали със замах. Локи се сви — не знаеше как точно изглеждат празните очни орбити, но очите на жреца се оказаха съвсем нормални. Той дори примижа болезнено и ги разтърка няколко пъти, мръщейки се срещу ярката светлина на алхимичното кълбо.
— Аааа-ха-ха! — извика той и протегна ръце към Локи. — Излекуван съм! Излекуван съм! Виждам отново!
Локи зяпна като малоумен за втори път тази вечер — направо бе загубил ума и дума. Двете закачулени момчета зад него се разкискаха. Веждите на сирака се набърчиха подозрително.
— Ама ти не си… сляп наистина — рече той най-сетне.
— А ти явно не си глупав! — извика Окови и заподскача весело, от което коляновите му капачки изхлипаха. Той размаха окованите си ръце като птица, която се опитва да полети. — Кало! Галдо! Махнете тия проклети пранги от ръцете ми, за да преброим днешната благодат!
Двете закачулени момчета притичаха и направиха с оковите нещо, което Локи не можа да проследи докрай. Железата се разтвориха и паднаха с гръмко дрънчене на пода. Жрецът разтърка предпазливо кожата под тях — беше бяла като месото на прясна риба.
— Ама ти не си… жрец наистина! — додаде Локи, докато възрастният разтриваше китките си, за да им възвърне цвета.
— О, не — отвърна Окови. — Не, жрец съм. Само че не служа на, хм, Переландро. Нито пък моите послушници служат на Переландро. Нито пък ти ще служиш на Переландро. Локи Ламора, запознай се с Кало и Галдо Санца.
Момчетата с белите дрехи махнаха качулките си и Локи видя, че са близнаци — може би година-две по-големи от него и много по-яки. Имаха кожата с маслинен цвят и черната коса на истински каморци. Еднаквите им дълги, закривени носове обаче си бяха аномалия. Усмихнати, те се хванаха за ръце и се поклониха едновременно.
— Ами, здрасти — рече Локи. — Кой от вас… кой е?
— Днес аз съм Галдо — отвърна този, който му се падаше отляво.
— Утре сигурно аз ще съм Галдо — додаде другият.
— А може би и двамата ще искаме да сме Кало — допълни онзи, който беше заговорил пръв.
— С времето — намеси се Отец Окови — ще се научиш да ги разпознаваш по броя на белезите, които ритникът ми е оставил по задника на всеки. Единият вечно успява някак си да надмине другия. — Той застана зад Локи и сложи широките си тежки длани на раменете му. — Кретенчета, това е Локи Ламора. Както виждате, току-що го купих от предишния ви благодетел, господаря на Хълма на сенките.
— Помним те — каза предполагаемият Галдо.
— Сирак от Пожарището — додаде предполагаемият Кало.
— Отец Окови ни купи, след като ти дойде — завършиха те ухилени в един глас.
— Престанете с тия глупости — скастри ги с царствен глас Отец Окови. — Вие двамата току-що пожелахте да сготвите за вечеря. Грах и наденица в масло, двойна порция за новото ви малко братче. Захващайте се. Ние с Локи ще се оправим с касата.