Като се хилеха и правеха неприлични жестове, близнаците изтичаха към преградения със завеса вход и хлътнаха зад нея. Локи чуваше как стъпките им се отдалечават по някакви стълби, а после Отец Окови му посочи да седне до медната купа.
— Сядай, момче. Да си поприказваме за това какво става тук. — Окови се настани на мокрия под, скръсти крака и се вторачи замислено в Локи. — Бившият ти господар рече, че можеш да смяташ по малко. Вярно ли е?
— Да, господарю.
— Не ме наричай господарю. От това ми настръхват ташаците и ми се пукат зъбите. Наричай ме просто Отец Окови. Я да видим тъй, както си седиш, дали можеш да изсипеш купата и да преброиш парите вътре.
Локи се опита да придърпа купата към себе си. Не успя да я помръдне и разбра защо Кало и Галдо предпочитат да си делят товара. Окови я бутна и съдържанието й най-сетне се изсипа на пода до момчето.
— Много по-трудно е да я откраднат, като е толкова тежка — обясни Окови.
— Как така… как така се преструваш на жрец? — попита Локи, след като отдели целите медни монети и парчетата мед на отделни купчини. — Не се ли боиш от боговете? От гнева на Переландро?
— Разбира се, че се боя — отвърна Окови и прокара пръсти през заоблената си проскубана брада. — Много се боя. Както казах, аз съм жрец, само че не съм жрец на Переландро. Аз съм посветен служител на Безименния Тринайсети, Пазителя на крадците, Уродливия страж, Благодетеля, Бащата на необходимите предлози.
— Но… боговете са само дванайсет.
— Странно колко хора са тъй печално погрешно осведомени по въпроса, мило мое момче. Представи си, ако обичаш, че Дванайсетте случайно си имат и по-малък брат — черната овца, на когото се е паднала властта изключително над крадците като теб и мен. Въпреки че Дванайсетте не позволяват името му да бъде произнасяно и чуто, те все още изпитват някаква привързаност към неговите веселяшки шибани номера. Затова сгърбени стари позьори като мен нито ги удря гръм, нито ги кълват гарги, задето са се нанесли в храма на по-почтен бог като Переландро.
— И ти си жрец на този… Тринайсетия?
— Точно така. Жрец на крадците и жрец крадец. Каквито някой ден ще станат и Кало и Галдо и какъвто може да станеш и ти, стига да си струваш дори жалките грошове, които платих за теб.
— Но… — Локи се пресегна и вдигна кесията на Създателя на крадци (торбичка от ръждивочервена кожа) от купчината мед и я подаде на Окови. — Щом си платил за мен, защо бившият ми господар остави подаяние?
— А… Бъди спокоен, платил съм за теб и ми излезе евтино, а това не е подаяние. — Окови развърза кесийката и остави съдържанието да се изсипе на дланта му — един-единствен бял зъб от акула, дълъг колкото палеца на Локи. — Виждал ли си такъв преди?
— Не… Какво е това?
— Смъртен знак. Зъбът от вълча акула е личната сигла на Капа Барсави — шефа на бившия ти господар. Мой и твой началник също, прочее. Той означава, че ти си толкова начумерено и твърдоглаво копеленце, че бившият ти господар е отишъл при Капа и е получил разрешение да те убие.
Окови се ухили, сякаш просто разказваше неприличен виц. Локи се разтрепери.
— Това кара ли те да се позамислиш, момче? Хубаво. Огледай това нещо, Локи. Хубавичко и внимателно го огледай. То означава, че за смъртта ти е платено. Купих го от бившия ти господар, когато те взех на далавера. Това значи, че дори самият Херцог Никованте утре да те осинови и да те обяви за свой наследник, аз пак мога да ти строша черепа и да те прикова на стълб и никой в този град няма да си мръдне шибания пръст!
Окови прибра чевръсто зъба обратно в червената кесия и окачи тънката връв на врата на Локи.
— Ще носиш това — рече възрастният, — докато не отредя, че си достоен да го махнеш, или докато се възползвам от властта, която то ми предоставя, и… хоп! — Той сряза с два пръста въздуха току пред гърлото на Локи. — Скрий я под дрехите си и през цялото време я дръж до кожата си, за да ти напомня колко близо, колко непосредствено близо си до това през нощта да ти прережат гърлото. Ако предишният ти господар не беше с една идея по-алчен, отколкото е отмъстителен, изобщо не се съмнявам, че сега щеше да се носиш по вълните на залива.
— Какво съм направил?
Окови направи нещо с очите си, което накара момчето да се почувства по-дребно само задето се е опитало да възрази. Локи се сгуши и започна да си играе с кесийката.
— Моля ти се, момче, да не започваме да се обиждаме помежду си на акъл. В живота има само три вида хора, които никога не можеш да преметнеш — собствениците на заложни къщи, курвите и родната ти майка. Тъй като майка ти е умряла, аз заех нейното място и поради това съм неподатлив на будалкане. — Тонът му стана сериозен. — Много добре знаеш защо бившият ти господар е имал причина да е недоволен от теб.