— Той каза, че не съм бил… благоразумен.
— Благоразумен — повтори Окови. — Хубава дума. Не, не си. Той ми разказа всичко.
Локи вдигна поглед от купчинките с монети. Очите му бяха широко отворени и сълзите напираха в тях.
— Всичко?
— Всичко. Докрай. — Окови впери в момчето продължителен, изтормозващ поглед и въздъхна. — Колко са жертвали днес добрите граждани на Камор за благото на Переландро?
— Двайсет и седем медни барона, мисля.
— Хммм. Значи малко повече от четири сребърни солона. Днес не върви. Но това е по-добро от всички други форми на кражба, с които съм се срещал.
— И тези пари ли крадеш от Переландро?
— Разбира се, че ги крада, момчето ми. Споменах ти, че съм крадец, нали? Но не от крадците, с които си свикнал, а по-добър. Цял Камор е пълен с идиоти, които ги спипват и ги бесят само защото си мислят, че кражбата е нещо, което се върши с ръце — Отец Окови се изплю.
— Ами… ти с какво крадеш, Отец Окови?
Брадатият жрец щракна с пръсти до слепоочието си, после се ухили широко и почука по зъбите си.
— С мозък и дълъг език, моето момче, с мозък и дълъг език. Наместих си задника тук преди тринайсет години и оттогава благочестивите балами от Камор ми снасят парички. Освен това съм прочут от Емберлен до Тал Верар, но се занимавам с тая работа най-вече заради сухата пара.
— Не ти ли е зле тук? — попита Локи, докато оглеждаше печалната обстановка в храма. — Затворен си тук и не излизаш никъде?
— Това малко вехто задкулисие представлява целият ми храм дотолкова, доколкото и бившият ти дом е гробище — изкиска се Окови. — Ние тук сме друг вид крадци, Ламора. Нашите средства са измамата и заблуждението. Ние не вярваме в упорития труд, щом много повече може да се постигне с притворно лице и хубавичко замотаване.
— Значи… вие сте… като залисниците.
— Може би, доколкото бъчва огнено масло се родее с щипка лют пипер. Точно затова платих за теб, момчето ми, макар че боговете са те дарили със здрав разум толкова, колкото са дарили и моркова. Лъжеш като шарена черга. Кривиш си душата като акробат — гръбнака си. Мога да направя нещо от тебе, ако реша да ти се доверя.
Блуждаещият му поглед отново се спря на Локи и момчето предположи, че от него се очаква да каже нещо.
— Много бих искал — прошепна то. — Какво да правя?
— Можеш да започнеш с разказ. Искам да чуя за всичко онова, което си правил на Хълма на сенките. Глупостите, дето си извършил, та си ядосал толкова бившия си господар.
— Но… ти каза, че вече знаеш всичко.
— Така е. Но искам да го чуя от теб, просто и ясно, и то от самото начало, без връщания назад и без пропуски. Ако се опиташ да скриеш нещо, което зная, че трябва да споменеш, нямам избор, освен да реша, че не си достоен за доверието ми — а моя отклик на това вече го носиш на шията си.
— Откъде да започна? — попита Локи с едва доловима сянка от хитрина в гласа.
— Можем да започнем с най-скорошните ти простъпки. Има закон, според който братята и сестрите от Хълма на сенките никога не бива да се делят, но бившият ти господар ми каза, че си го нарушил два пъти и си се мислел за достатъчно хитър, че да ти се размине.
Бузите на Локи се изчервиха като домати и той заби поглед в пръстите си.
— Разкажи ми, Локи. Създателя на крадци ми каза, че си организирал убийството на две други момчета от Хълма на сенките и той не се досетил, че ти си замесен, чак докато и второто не си отишло. — Окови събра пръсти пред лицето си и загледа спокойно момчето със смъртния знак на шията. — Искам да знам защо си ги убил. Искам да знам и как си ги убил, и искам да го чуя от собствената ти уста. Начаса.
Първа книга
Стремежи
Първа глава
Играта с дон Салвара
1
Локи Ламора знаеше от опит: доброто ограбване чрез измама изисква три месеца подготовка, три седмици репетиции и три секунди, през които да загубиш или да спечелиш завинаги доверието на жертвата.