— Той излиза от Храма на Щастливите води, както винаги в Деня за покаяние, около пладне. Води с него два коня и един мъж, ако имаме късмет.
— Любопитен ритуал — отбеляза Джийн. — Защо ли го прави?
— Обещание, дадено на майка му на смъртно легло. — Дървеницата потопи пръта в канала, бори се известно време с него и успя да ги оттласне отново. — След като се омъжила за стария дон Салвара, тя приела вадранската религия. Затова той веднъж седмично поднася дарове във вадранския храм и се прибира бързо-бързо, та да не му обръщат твърде много внимание. По дяволите, Джийн, всички тези глупости вече ги знам! Какво ще диря тук, ако ми нямаш доверие? И защо точно аз да трябва да бутам тая тъпа баржа чак до пазара?
— О, можеш да спреш да я караш, стига да успееш да ме биеш на ръчна борба три от пет пъти — ухили се Джийн и показа два реда кавгаджийски зъби на лице, което някой сякаш беше турил на наковалня и се беше опитал да го очука така, че да му придаде по-приятна форма. — Освен това ти си чирак в един горд занаят и се учиш от най-добрите и най-взискателните майстори, които той може да предложи. Вършенето на цялата мръсна работа е отлично за моралното ти укрепване.
— Та вие изобщо не сте се грижили за моралното ми укрепване.
— Вярно. Сигурно защото и ние с Локи отбягваме да укрепнем морално вече толкова години време. Що се отнася до това защо пак преговаряме плана, нека ти напомня, че една яка издънка ще ни докара до такъв хал, че в сравнение с него участта на тези клетници ще е приказка.
Джийн посочи една от градските каруци, спряла на крайбрежния булевард, в която от горния прозорец на една бирария се изливаше черен поток от нощни гадории. Тези каруци ги караха дребни престъпници, чиито провинения бяха твърде жалки, та да заслужават продължителен затвор в Двореца на търпението. Приковани за своите каруци и увити в дълги кожени наметала, които уж ги пазеха всяка сутрин те бяха извеждани да се порадват на слънцето, доколкото могат, в моментите, когато не псуваха съмнителната точност, с която няколко хиляди каморци изливаха нощните си гърнета.
— Няма да се издъня, Джийн. — Дървеницата разтръска мислите си като празна кесия в отчаяно чудене какво такова нещо да каже, което би го изкарало спокоен и уверен — каквито според него неизменно бяха Джийн и останалите Джентълмени копелета, но устата на дванайсетгодишните хлапаци вечно изпреварва ума. — Просто няма. Няма, да му се не види. Обещавам.
— Добро момче — рече Джийн. — Радвам се да го чуя. Но в какво точно няма да се издъниш?
Дървеницата въздъхна.
— Давам сигнал, когато Салвара тръгне да излиза от Храма на Щастливите води. Оглеждам дали някой друг не идва към уличката, особено градската стража. Ако някой се опита да мине по нея, скачам от покрива на храма с меча и им режа главите на място.
— Какво?
— Казах, че ги залисвам, с каквото мога. Джийн, да не оглушаваш?
Редица от високи кантори се нижеше отляво покрай брега, всичките с лакирани греди, копринени тенти, мраморни фасади и други показни детайли — Улицата на Целувачите на монети, най-старият и най-богат финансов квартал на света. По влияние и по сложни ритуали това място се извисяваше до височината на Петте стъклени кули, в които Херцогът и Великите фамилии се бяха отделили от града, който управляваха.
— Придвижи ни до брега под мостовете, Дървеница — Джийн посочи неопределено с ябълката. — Негово благородие чака да се качи на борда.
Две арки от елдерглас се издигаха над Виа Камораца точно в средата на Улицата на Целувачите на монети — висок и тесен мост за пешеходците и по-нисък и по-широк — за каруците. Безупречният блясък на странното стъкло приличаше досущ на течен диамант, нежно огънат от великански ръце и оставен да се втвърди над канала. Отдясно се намираше Фаурия, претъпкан остров от многоетажни каменни къщи с градини на покрива. Дървени колела пръскаха бяла пяна до каменната дига и изтласкваха водата от канала към мрежата от улеи и виадукти, които кръстосваха улиците на Фаурия на всяко ниво.
Дървеницата докара лодката до разнебитен кей точно под пешеходния мост. Изпод оскъдната му, изящна сянка на пристана изскочи мъж, облечен (също като Дървеницата и Джийн) в оплескан с масло кожен брич и груба памучна риза. С още един скок той се качи на лодката, която се поразлюля.