Вдясно от тях някой пак изпищя.
4
Дървеницата ги докара по Виа Камораца до Подвижния пазар тъкмо навреме, точно когато оставиха грамадните вятърни камбани от елдерглас на върха на Западната стражева кула да уловят бриза от морето и да бият единайсет часът преди обед.
Подвижния пазар беше езеро със сравнително спокойна вода в самото сърце на Камор, с обиколка около половин миля, защитено от прииждащото течение на Анджевин и околните канали с поредица от каменни вълноломи. Единственото истинско течение на пазара беше дело на човека — стотици и стотици търговци плаваха бавно и предпазливо един подир друг в лодките си обратно на часовниковата стрелка и се блъскаха, за да заемат по-добра позиция до равните вълноломи, по които се тълпяха купувачи и разхождащи се граждани.
Градската стража с жълтеникавите наметала кръстосваше с елегантни черни катери, подкарвани от по дузина оковани затворници от Двореца на търпението, които използваха дълги пръти и груб език, за да поддържат няколко неравно очертани канала сред подвижния хаос на пазара. По тези канали минаваха лодките за разходка на благородниците, отрупани със стока товарни баржи и празни като тази на тримата Джентълмени копелета, които пазаруваха с очи, докато пореха морето на надеждата и алчността.
Само за няколко оттласквания с пръта те подминаха семейство продавачи на дрънкулки със зле поддържани кафяви шлюпки, търговец на подправки, подредил стоката си на триъгълна поставка в средата на недодялан кръгъл сал, който се наричаше вертола, и канално дърво, което се люшкаше и клатушкаше върху понтона, поддържан от надути кожени мехове и крепящ корените му. Тези корени плаваха във водата и изсмукваха пикнята и миазмите на пренаселения град. Балдахинът от шумолящи смарагдови листа разпиляваше хиляди рехави сенки върху Джентълмените копелета, докато плаваха под него, и излъчваше цитрусов аромат. За дървото (алхимичен хибрид, който раждаше и зелени, и жълти лимони) се грижеха жена на средна възраст и три малки деца, които щъкаха между клоните и хвърляха плодове, които преминаващите лодки си поръчваха.
Над лодките на Подвижния пазар се издигаше цяло поле от знамена, вимпели и развени копринени флагове, които се надпреварваха помежду си в най-крещящи цветове и символи, с които да предадат посланията си на бдителните купувачи. Имаше знамена, украсени с грубите очертания на риби или птици, или и двете; знамена, украсени с бирени халби, бутилки вино и самуни хляб, ботуши, панталони и шивашки игли с конец, плодове, кухненски прибори и дърводелски сечива и стотици други стоки и услуги. Тук-там малки рояци от лодки с флагове, на които беше изобразено пиле, или салове със знамена с обувки водеха бой отблизо — собствениците им шумно обясняваха колко тяхната стока превъзхожда останалите или си разменяха намеци за незаконния произход на децата на другия, а стражевите кораби наблюдаваха от разумно разстояние дали някой няма да започне да потъва или да тръгне на абордаж.
— Много е мъчително понякога да се преструваш на беден. — Локи се огледа мечтателно наоколо, точно както Дървеницата би зяпал, ако не внимаваше да избягва сблъсъците. Баржа, натоварена с десетки мяукащи котки в дървени клетки, плаваше подире им, окичена със синьо знаме, на което изкусно изрисувана умряла мишка кървеше с обилни алени конци от зейнала в гърлото й дупка. — Има нещо в това място. Като нищо мога да убедя сам себе си. Че имам належаща нужда от фунт риба, няколко тетиви за лък, чифт стари обувки и нова лопата.
— За късмет на нашия здрав разум — отбеляза Джийн — ние се приближаваме към следващата важна точка по пътя ни към тлъстия куп пари на дон Салвара — и той посочи североизточния вълнолом на пазара, отвъд който редица преуспяващи на вид крайбрежни странноприемници и кръчми отделяше пазара от Квартала на Храмовете.
— Прав си както винаги, Джийн. Алчността преди въображението. Дръж ни в пътя. — Локи въодушевено, но съвсем излишно също посочи с пръст, накъдето сочеше Джийн. — Дървеница! Вкарай ни в реката и после свий надясно. Единият от близнаците ще ни чака в „Катурнатата къща“, третата странноприемница надолу по южния бряг.
Дървеницата ги подкара на север, като с всяко потапяне на пръта все повече се напрягаше, за да стигне дъното на пазарното езеро (което беше кажи-речи наполовина по-плитко от заобикалящите го канали). Избягваха прекалено накъсаните продавачи на грейпфрути, наденички в хлебче и алхимични осветителни пръчки, а Локи и Джийн се забавляваха с любимата си игра — опитваха се да различат малките джебчии сред тълпите по вълноломите. Невниманието на хилядите деловити каморци все така изхранваше кретащия стар Създател на крадци във влажната му бърлога под Хълма на сенките близо двайсет години, откакто Локи и Джийн бяха стъпвали там.