Освен глоба тази привилегия щеше да осигури на Локи и Джийн гарантирано уединение за бързото преобразяване, което им предстоеше.
— Чудесно! — Локи скочи на кея също тъй пъргаво, както се качи на лодката. Джийн отново подаде пръта на Дървеницата и раздруса яко баржата, когато и той скочи. — Да вървим и да доведем нашите гости от Емберлен.
Докато Локи и Джийн се изкачваха по стъпалата към „Катурнатата къща“, Кало махна на Дървеницата да му помогне за коня. Белоокото животно бе изцяло лишено от страх и лична инициатива, но заради същата тази липса на инстинкт за самосъхранение то лесно можеше да повреди баржата. След няколко минути внимателно дърпане и бутане те успяха да го наместят в средата на лодката, спокоен като статуя, която по случайност има бели дробове.
— Прекрасно създание — рече Кало. — Кръстих го Пречка. Можеш да го ползваш за маса. Или за летяща подпора.
— От Укротените животни тръпки ме побиват, да му се не види.
— Не съм несъгласен с теб — рече Кало. — Но онези с нежните крачета и лигльовците предпочитат Укротени товарни коне — точно такъв е и нашият богат търговец от Емберлен.
Изминаха още няколко минути. Кало и Дървеницата мълчаха приятелски под безмилостното слънце и приличаха на част от незабележим с нищо екипаж, който чака важен пътник да излезе от пазвата на „Катурнатата къща“. Не след дълго този пътник слезе по стълбите и се изкашля два пъти, за да привлече вниманието им.
Беше Локи, разбира се, но преобразен. Косата му беше пригладена назад с розово масло, бузите под скулите му като че бяха по-хлътнали, а очите му — полускрити зад чифт очила с рамки с черни перли, които блестяха със сребърен блясък на слънцето.
Сега беше облечен в закопчана догоре черна дреха по модата на Емберлен, почти прилепнала по тялото в раменете и гърдите и широко разкроена от кръста надолу. Два черни кожени ремъка с излъскани сребърни токи опасваха корема му. Три ефирни пласта черни копринени шалчета се подаваха от яката и се развяваха на горещия вятър. Беше обут с бродирани сиви панталони над обувки от акулова кожа с дебели токове и черни езици като панделки, които стърчаха малко нелепо, клюмнали като парникови цветя. По челото му вече избиваше пот като малки диаманти — каморското лято не беше благосклонно към нахлуването на моди от по-северни краища.
— Името ми — заговори Локи Ламора — е Лукас Феруайт. — Тонът бе отсечен и рязък, изчистен от естествените интонации на Локи. Той наслояваше намека за твърд вадрански акцент върху лекото замазване на родния му каморски диалект, както барман смесва напитки. — Облечен съм с дрехи, които след няколко минути ще бъдат просмукани от пот. Достатъчно тъп съм да се разхождам из Камор, без да нося у себе си хладно оръжие. И освен това — додаде той с нотка на тежко разкаяние — съм напълно измислен.
— Много съжалявам да чуя това, господин Феруайт — рече Кало, — но поне сме подготвили лодката и коня ви за вашето голямо пътешествие.
Локи запристъпва предпазливо към лодката, като поклащаше хълбоци като мъж, наскоро слязъл от кораб и още несвикнал земята да не се клатушка под краката му. Гръбнакът му бе изпънат като струна, движенията му — доста превзети. Носеше маниерите на Лукас Феруайт като невидим кат дрехи.
— Помощникът ми всеки момент ще дойде — каза Локи/Феруайт, щом се качи/ха на борда на лодката. — Казва се Грауман и също страда от лека форма на въображаемост.
— Милостиви богове! — възкликна Кало. — Сигурно е заразно.
По калдъръмената рампа слизаше Джийн, пристъпвайки тежко под бремето на сто и двайсет фунта скърцащо конско седло — бродираните кожени дисаги бяха претъпкани със стоки и здраво завързани. Беше облечен с бяла копринена риза, изпъната на корема и на места вече подгизнала от пот, под разкопчана черна жилетка и бяло шалче. Косата му бе разделена на път по средата и намазана с някакво гъсто черно мазило. И без това невзрачна, сега тя, приличаше на две вълнени къдели, извити над челото му като стрехи.
— Закъсняваме с разписанието, Грауман. — Локи сключи ръце зад гърба си. — Побързай и остави горкия кон да си върши работата.
Джийн стовари тежките дисаги на гърба на Укротения кон. Животното не прояви никаква видима реакция. После се наведе и закопча седлото под корема на коня. Дървеницата подаде на Кало пръта, отмота въжето на баржата от пристанищния стълб и отново потеглиха.