— Няма ли да е забавно, да му се не види — обади се Кало, — ако точно днес дон Салвара е решил да се отклони от своя малък ритуал?
— Спокойно — отвърна Локи, като за момент изостави тона на Лукас Феруайт, макар и да запази стойката му. — Той е много предан на паметта на майка си. Съвестта му е точна като воден часовник, когато става дума за спазване на обещания.
— От твоите уста в божиите уши. — Кало боравеше с пръта с ведра лекота. — А ако бъркаш, не са моите топки тези, дето ще се ощавят. Ти си тоя, дето носи десетфунтово черно филцово сако посред месец Партис.
Тръгнаха срещу течението на Анджевин, стигнаха източния край на Квартала на Храмовете отдясно и спряха под широка стъклена арка. По средата на моста, на петдесетина стъпки над водата, стоеше слаб тъмнокос мъж с външност и нос досущ като на Кало.
Щом Кало спря баржата под моста, Галдо Санца нехайно изтърва от ръцете си нахапана червена ябълка. Плодът тихо цопна във водата само на метър-два зад брат му.
— Салвара е в храма — рече Дървеницата.
— Великолепно. — Локи разпери ръце и се ухили. — Не ви ли казах, че страда от безупречна преданост към майка си?
— Толкова съм доволен, че избираш само жертви с най-висок морал — рече Кало. — Другите щяха да дават лош пример на Дървеницата.
На обществения пристан, който стърчеше на североизточния бряг на Квартала на Храмовете, точно под извисяващия се огромен нов дом на Йоно (Баща на бурите, Господар на ненаситните води), Джийн ги върза за рекордно време и поведе Пречката, който изглеждаше досущ като товарен кон на богат търговец, по кея.
Локи го последва, изкарал докрай на показ нервното достойнство на Феруайт — цялото му шегобийство беше скрито като живите въглени под кухненски огън. Дървеницата се стрелна сред тълпите, нетърпелив да застане на стражевия си пост над кръстовището, където стремежите на дон Салвара скоро щяха да бъдат подложени на жестоко изкушение. Кало забеляза как Галдо слезе от стъкления мост и нехайно го последва. Всеки от близнаците незабележимо опипваше оръжието, скрито под широката му риза.
Когато братята Санца тръгнаха редом към мястото на рандевуто до Храма на Щастливите води, Локи и Джийн вече бяха изминали цяла пряка и приближаваха от друга посока. Играта вече течеше.
За четвърти път от също толкова години Джентълмените копелета бяха набелязали един от най-влиятелните мъже в град Камор и уредили среща, която можеше да лиши дон Лоренцо Салвара от близо половината от материалните му блага. Сега оставаше донът да дойде навреме.
5
Дървеницата беше заел идеалната позиция, за да забележи подсиления пехотен патрул преди всички, което съответстваше на плана. Самият пехотен патрул също в известен смисъл влизаше в плана. Той означаваше, че планът се проваля.
— Отваряй си очите на четири в тази игра, Дървеница. — Локи му беше обяснил задачата няколко пъти, а след това Джийн го препитва безпощадно. — Умишлено посягаме за първи път на Салвара в най-пустата уличка в Квартала на Храмовете. Наземен съгледвач очевидно щеше да се намира на цяла миля от нас, но момче два етажа по-нагоре е друга работа.
— За какво да се оглеждам?
— За всичко, което се покаже. Херцог Никованте и Отрядът на нощното стъкло. Кралят на Седемте същини. Бабичка с каруца за тор. Ако се появят натрапници, трябва да дадеш сигнала. Може би ще успееш да залъжеш простолюдието. Ако е стражата, тогава или можем да се правим на невинни, или да си плюем на петите и да бягаме.
И ето, появиха се шестима мъже с жълтеникави наметала и добре смазано въоръжение, с тояги и мечове, зловещо дрънчащи на двойните им колани, които идваха от южна посока и се намираха само на няколко десетки крачки от Храма на Щастливите води. Пътят им минаваше точно покрай входа на тъй важната уличка. Дори и Дървеницата да предупредеше останалите навреме, за да може Кало да скрие въжето, Локи и Джийн щяха да си останат изкаляни, а близнаците (умишлено) предрешени като бандити от театъра — чак до кърпите на лицата им. Нямаше шанс да се направят на невинни — ако Дървеницата дадеше сигнал, значи трябваше да си плюят на петите.
Дървеницата мислеше бързо, както никога през живота си, а сърцето му туптеше така, че все едно в дробовете му някой прелистваше страниците на книга. Трябваше да си наложи да остане спокоен, да не губи бдителност, да търси пролука. Разбор! Трябваше да направи разбор на възможностите.