Или за незащитено лице на една плюнка разстояние.
Дървеницата вече се претъркаляше наляво и се изплъзна на педя от ръждивочервения прах, който пръсна от торбата му. Сержантът нямаше тоя късмет — ударът бе силен и напълни носа, устата и очите му с адската смес. Той се закашля с потресаващо гръмка мокра кашлица и падна възнак, като дращеше бузите си. Дървеницата беше скочил на крака с пъргавата гъвкавост на своята младост. Дори и езикът, който го болеше ужасно, бе временно забравен заради всепоглъщащата нужда да търти да бяга.
Сега определено бе привлякъл изцяло вниманието на стражата към себе си. Те крещяха и търчаха подире му, малките му ходила тропаха по калдъръма, той вдишваше влажния въздух на големи парещи глътки. Беше си свършил работата, за да опази жива играта. Сега тя можеше да продължи и без него, докато кара полицията на Херцога да упражнява своята бдителност.
Един страж с особено бърза мисъл пъхна в устата си свирка и засвири с нея на пресекулки, докато тичаше — три кратки изсвирвания, пауза, още три. „Тревога.“ Мамка му! Това щеше да докара половината градски жълтодрешковци в галоп с извадени оръжия. Щеше да докара арбалети. Изведнъж стана въпрос на живот и смърт Дървеницата да се измъкне от тичащия по петите му отряд, преди други отряди да качат съгледвачи по покривите. Надеждите му за весела гонитба бяха попарени — разполагаше с може би минута и половина, за да стигне до някоя от обичайните си бърлоги и да се шмугне в нея.
Изведнъж езикът страшно го заболя.
6
Дон Лоренцо Салвара излезе от портика на храма в ослепителната влага на каморското пладне, без да подозира, че в квартала един малък крадец се учи да не прекалява с хитрина. Трелите на стражевите свирки почти не се чуваха. Салвара присви очи и огледа любопитно далечната фигура на един самотен градски страж, която се препъваше в калдъръма и понякога се блъскаше в стените, стиснал главата си, като че се страхуваше, че тя ще се откъсне от врата му и ще полети в небето.
— Можете ли да повярвате, господарю? — Конте беше довел конете от малката, небиеща на очи конюшня на храма. — Пиян като бебе, цапуркащо в буре бира, баш по пладне! Тия новите жезлоносци са шибана сбирщина от мекушавци! — Конте беше мъж на средна възраст, сбръчкан от слънцето, с талия на професионален танцьор и ръце на професионален гребец. На каква служба е при младия дон си личеше и без да го поглеждаш — по двата дълги до коленете кинжала, увиснали на кръстосаните кожени колани.
— Никак не ги бива според старите ти изисквания, а? — Донът от своя страна беше хубав млад мъж с класическа каморска кръв, чернокос и с кожа като потъмнял мед. Лицето му беше пълно, с меки извивки, въпреки че тялото му беше стройно, и само очите му намекваха, че не е любезен млад студент от колегиума, предрешен като благородник. Зад модните му очила без рамка очите му приличаха на очи на нетърпелив стрелец, жаден за мишени. Конте изсумтя.
— По мое време поне знаехме, че къркането е хоби, с което се занимаваш при закрити врати. — Конте подаде на дона юздите на ездитното му животно — стройна сива кобила, малко по-голяма от пони, добре обучена, но със сигурност не Укротена. Много подходяща за кратки разходки из този град, все още по-благоразположен към лодките (или акробатите, както често се оплакваше доня Салвара), отколкото към конете. Залитащият страж изчезна зад един далечен ъгъл, горе-долу по посоката на настоятелните сигнали. Тъй като те като че не се приближаваха, Салвара преодоля вътрешната си борба и изведе коня на улицата.
И тук втората любопитна случка за деня се разкри пред техния взор в целия си блясък. Щом донът и лакеят му се обърнаха надясно, пред тях се откри гледката на оградената с високи стени уличка покрай Храма на Щастливите води и в тази уличка двама облечени в хубави дрехи мъже явно се бореха за живота си с двойка главорези.
Салвара замръзна на място и се взря в тях с почуда — маскирани убийци в Квартала на Храмовете? Маскирани убийци душат мъж, облечен изцяло в черно, по тежкия, мъчен, злощастно негоден начин на вадраните? Милостиви да са Дванайсетте! Укротен товарен кон стоеше наблизо и гледаше безучастно.