— Сладкиш с яйчен крем. Наистина. Същините са твърде щедри. Грауман е мой помощник, секретар и прилежна десница. Уви, не борави умело с оръжие, но пък и аз самият съм ощетен в това отношение. — Сега чужденецът говореше на терински. Той се обърна и погледна дон Салвара с разширени очи. — И също така проявявам неуважение към вас, защото сигурно сте един от доновете на Камор. — Той се поклони ниско, по-ниско, отколкото етикетът изискваше пристигнал чужденец да поздрави свой равен от Светлото херцогство Камор; едва не си удари брадичката в земята. — Аз съм Лукас Феруайт, слуга на Дома на Бел Остер от кантон Емберлен и Кралството на Седемте същини. Изцяло съм на вашите услуги и съм ви неизказано благодарен за онова, което направихте днес за мен.
— Аз съм Лоренцо дон Салвара, а това е лакеят ми Конте, и ние сме тези, които са изцяло на вашите услуги, безспорно. — Донът се поклони точно под нужния ъгъл, протегнал напред десница, подканяща за ръкостискане. — Аз в известен смисъл отговарям за гостоприемството на Камор, а онова, което ви сполетя, не е проява на гостоприемство. За мен бе въпрос на чест да ви се притека на помощ.
Феруайт стисна протегнатата ръка на дона точно над китката и я разтърси, а донът хвана неговата ръка по същия начин. Ръкостискането на чужденеца бе слабо, но донът бе склонен милостиво да го припише на това, че без малко щяха да го удушат. После Феруайт се наведе, докато челото му докосна леко дланта на дона, и приключиха с жестовете на любезност.
— Позволете да не се съглася. Тук имате верен слуга, доста умел, както изглежда. Можехте да защитите честта си, като го пратите да ни помогне, ала вие се притекохте лично, готов за бой. От мястото, където се намирах, изглеждаше така, сякаш той се втурна подир вас. Уверявам ви, гледната ми точка към ставащото бе неудобна, ала отлична.
Донът размаха ръка, все едно искаше да пропъди думите от въздуха.
— Съжалявам, че се измъкнаха, мастер Феруайт. Няма да мога да ви въздам истинска справедливост. Камор ви се извинява и заради това.
Феруайт коленичи до Грауман и отметна потната черна коса на здравеняка от лицето му.
— Справедливост? Имам късмет, че останах жив! Благословен съм, че стигнах тук благополучно и с ваша помощ останах жив, за да продължа мисията си, и това е достатъчно справедливо. — Стройният мъж отново вдигна поглед към Салвара. — Вие не сте ли дон Салвара, собственик на лозята Накоца? Не е ли вашата съпруга доня София, прочутата ботаничка алхимичка?
— Имам тази чест и това удоволствие — отвърна донът. — А вие не служите ли на онзи Дом на Бел Остер? Не се ли занимавате с…
— Да, о, да, точно на този Дом на Бел Остер служа. Занимавам се с продажбите и превоза на веществото, за което си мислите. Любопитно, много любопитно. Същините си играят с мен. Ръцете под водата сигурно са пожелали да умра от почуда. Това, че вие спасихте живота ми тук, че говорите вадрански, че имаме общи делови интереси… Същинско чудо!
— Да, и аз го намирам за необикновено, но никак не съм недоволен. — Дон Салвара огледа замислено улицата. — Майка ми беше вадранка, ето защо говоря езика въодушевено, макар и слабо. Проследиха ли ви дотук? Въжето на зида издава подготовка, а Кварталът на храмовете… обикновено той е безопасен като читалнята на Херцога!
— Пристигнахме тази сутрин — отвърна Феруайт — и след като си наехме стаи в странноприемница „Катурнатата къща“, знаете я несъмнено, дойдохме право тук, за да се отблагодарим и поднесем дарове за благополучното ни пристигане от Емберлен. Не видях откъде дойдоха тези мъже. — Феруайт се замисли. — Макар че съм убеден, че един от тях метна това въже на стената, след като събори Грауман. Бяха предпазливи, но не ни причакваха в засада.
Салвара изпухтя и насочи вниманието си към безизразния поглед на Укротения кон.
— Любопитно. Винаги ли водите коне и стока в храма, когато поднасяте даровете си? Ако тези дисаги са толкова пълни, колкото изглеждат, разбирам защо са се изкушили разбойниците.
— Обикновено държим тези неща под ключ в странноприемницата. — Феруайт потупа приятелски Грауман два пъти по рамото и отново се изправи. — Но що се отнася до този товар и тази мисия, боя се, че се налага през цялото време да го нося със себе си. И се боя, че това ни е направило изкусителна мишена. Истински ребус. — Феруайт се почеса бавно по брадичката. — Вече съм ви длъжник, дон Лоренцо, и се колебая да ви поискам помощ още веднъж. Ала това е свързано с възложената ми мисия за времето, което ще прекарам в Камор. Вие сте дон — познавате ли дон на име Якобо?