Очите на дон Салвара се впериха във Феруайт, единият ъгъл на устата му едва забележимо се извърна надолу.
— Да — каза той и не додаде нищо. Мълчанието се проточи.
— Този дон Якобо… Разправят, че бил богат човек. Изключително богат дори за дон.
— Това е… вярно.
— Разправят, че бил авантюрист. Дори дързък. Че има… как се казва… има око за странните възможности. Че е склонен към рискове.
— Характерът му може да се опише и така, може би.
Феруайт облиза устните си.
— Дон Лоренцо… Важно е… Ако това е вярно, бихте ли, възможно ли ви е със своето положение на каморски благородник да ми помогнете да си уредя среща с дон Якобо? Срам ме е да ви моля, но още повече бих се срамувал да се отрека от мисията си за Дома на Бел Остер.
Дон Салвара се усмихна без ни най-малък намек за веселие и извърна глава, уж за да огледа Грауман, който лежеше кротко в калта. Конте стоеше до него, втренчил разширени очи в дона.
— Мастер Феруайт — рече най-сетне донът, — вие не знаете ли, че Палери Якобо е може би най-големият ми жив враг? Че ние двамата два пъти сме водили битка до кръв и само по лична заповед на дон Никованте не сме уредили спора си завинаги?
— О — възкликна Феруайт с тона и изражението на човек, току-що изтървал факла в бъчва масло. — Колко неловко. Колко глупаво от моя страна. На няколко пъти съм идвал в Камор по работа, но не… Обидих ви. Поисках прекалено много.
— Надали. — Тонът на Салвара отново стана топъл. Той забарабани с пръсти по дръжката на рапирата си. — Но вие сте тук по поръчение на Дома на Бел Остер. Карате товар, който държите да ви е пред очите. Явно имате план, свързан по някакъв начин с дон Якобо, ала… ви е нужно да се домогнете до официална аудиенция с него. Затова да се изясним — той не знае, че вие сте тук, нито че възнамерявате да го издирите, нали?
— Аз… тоест… боя се да говоря твърде много за делото си…
— Ала вашето дело тук е ясно — отвърна дон Салвара, определено развеселен. — А и не повторихте ли няколко пъти, че сте ми задължен, мастер Феруайт? Въпреки моите уверения в противното не отклонихте ли тези уверения? Сега оттегляте ли обещанието си, че сте ми задължен?
— Аз… С най-добрите намерения на света, господарю… Проклятие. — Феруайт потрепери. — Срам ме е, дон Лоренцо. Или трябва да се отрека от задължението си към мъжа, спасил живота ми, или от обещанието си пред Дома на Бел Остер да си мълча за делото му.
— Не сте длъжен да се отричате от нищо — рече донът — а и може би аз мога да ви помогна пряко за осъществяването на делото на господаря ви. Не разбирате ли? Ако дон Якобо не подозира за присъствието ви тук, какво задължение имате вие към него? Явно сте дошли тук по работа. План, замисъл, някакво предложение. Тук сте, за да започнете нещо, инак вече да сте уредили връзките си. Не се ядосвайте на себе си — всичко това е чисто и просто логика. Не е ли вярно?!
Феруайт сведе поглед и кимна неохотно.
— Ето! Макар и да не съм толкова богат, колкото дон Якобо, аз съм човек състоятелен; а и нашите професии взаимно се допълват, нали? Посетете ме утре на моята баржа на Подвижния пир. Направете предложение на мен — ще го обсъдим внимателно. — В очите на дон Салвара проблесна коварна искрица, видима въпреки яркото слънчево сияние. — Тъй като сте ми задължен, издължете ми се само като се съгласите да дойдете. А после, свободни от всякакви задължения, да обсъдим делото за наша взаимна изгода. Не виждате ли, че проявявам подчертан интерес да отнема всяка предлагана от вас възможност от Якобо, та дори и той никога да не научи? Особено ако никога не научи, така че да няма нужда да ви се сърди? И не съм ли достатъчно дързък за вашия вкус? Кълна се, лицето ви се издължава като по магия. Какво има?
— Не е заради вас, дон Лоренцо. Просто Ръцете под водата изведнъж отново проявиха нечувана щедрост. Ние имаме една поговорка — незаслуженият късмет винаги крие примка.
— Не се тревожете, мастер Феруайт. Ако наистина искате да обсъдим дело, не се съмнявайте, че по пътя ще ни чакат достатъчно упорит труд и страшни беди. Значи договорихме ли се? Ще обядвате ли утре с мен, ще дойдете ли на Подвижния пир, за да обсъдим вашето предложение?
Феруайт преглътна, погледна дон Салвара в очите и кимна уверено.
— Вашето предложение е много разумно. И може би това е голяма възможност и за двама ни. Ще приема вашето гостоприемство и ще ви разкажа всичко. Утре, както казахте. Вече нямам търпение.