— За мен бе удоволствие да се запозная с вас, мастер Феруайт. — Дон Салвара се наведе към чужденеца. — Може ли да ви помогнем да вдигнете приятеля си от калта и да ви придружим до вашата странноприемница, за да сме сигурни, че няма да срещнете повече затруднения?
— Вашата компания ще ми е изключително приятна, стига да изчакате и да се погрижите за клетия Грауман и за нашия товар, докато аз поднеса даровете си в храма. — Локи извади една малка кожена кесия от натрупаните на гърба на коня стоки и пакети. — Даровете ще са по-големи, отколкото възнамерявах. Но господарите ми разбират, че в нашето занятие благодарствените молитви са неизбежен разход.
7
Връщането към „Катурнатата къща“ беше бавно, а Джийн прекрасно разиграваше нещастие, умора и смут. Ако и гледката на двама оплескани с кал, прекалено дебело облечени чужденци и три коня, придружени от дон, да се бе сторила необичайна някому, те си държаха езиците зад зъбите и ги оглеждаха зад гърба на дон Салвара. По пътя подминаха Кало, който сега се разхождаше в простото облекло на работник. Той им даде бързи и незабележими сигнали с ръце. Дървеницата го нямаше никакъв, той щеше да заеме позиция на едно от предварително определените за срещи места. И да се моли.
— Лукас! Не може да бъде! Та това е Лукас Феруайт!
Щом Кало изчезна сред тълпата, Галдо се появи също толкова неочаквано, облечен в ярки коприни и памук като преуспял каморски търговец. Само пищната му връхна дреха струваше вероятно колкото баржата, с която Джентълмените копелета бяха доплавали същата сутрин по реката. Нищо в него не напомняше на дона и лакея му за главорезите от уличката — без маска и с пригладена назад коса под малка кръгла шапка Галдо бе самото олицетворение на материалната и финансова порядъчност. Въртеше лакирано бастунче и вървеше към странната компания на дон Лоренцо, усмихнат до уши.
— Гледай ти, Еванте! — Локи в ролята на Феруайт спря, разигравайки почуда, после протегна ръка и новодошлият енергично я разтърси. — Каква… каква приятна изненада!
— Тъй то, Лукас, тъй то, ама… какво ти се е случило, по дяволите? И на теб, Грауман? Изглеждате така, сякаш току-що сте изгубили битка!
— То си е така. — Локи наведе глава и разтърка очи. — Еванте, това беше една много странна сутрин. Ние с Грау сега нямаше и да сме живи, ако не беше нашият необикновен придружител. — Локи придърпа Галдо и посочи дона. — Милорд Салвара, позволете да ви представя Еванте Ескари, адвокат на вашия квартал Рацона. Еванте, това е дон Лоренцо Салвара. Собственик на лозята Накоца, ако все още следиш тези имоти.
— О, дванайсет богове! — Галдо свали шапка и се поклони ниско. — Дон! Би трябвало веднага да ви позная, господарю. Хиляди извинения. Еванте Ескари, изцяло на вашите услуги.
— За мен е удоволствие, мастер Ескари. — Дон Салвара се поклони както подобава, но не церемониално, после стисна ръката на новодошлия и с това му даде позволение да си спести излишните поклони и приказки не по същество. — Значи познавате мастер Феруайт?
— Ние с Лукас се знаем отдавна, господарю. — Без да обръща гръб на дон Салвара, той припряно изтръска малко засъхнала кал от раменете на черната дреха на Локи. — Аз работя главно за Мераджио и издавам митнически документи и разрешения на приятелите ни на север. Лукас е един от най-добрите и най-умни служители на Бел Остер.
— Надали. — Локи се прокашля и се усмихна срамежливо. — Еванте се занимава с всички интересни закони и разпоредби на вашето херцогство и ги превежда на прост терински. В няколко предишни начинания той беше моето спасение. Явно имам заложби да попадам в примки в Камор, както и дарбата да намирам добри каморци да ме измъкват от тях.
— Малцина клиенти биха описали с такива щедри думи моите дела. Но каква е тази кал и тези синини? Спомена нещо за бой?
— Да. Във вашия град има много, хм, предприемчиви крадци. Дон Салвара и неговият лакей прогониха двама от тях. Боя се, че на двамата с Грауман лошо ни се пишеше.
Галдо отиде при Джийн и го потупа приятелски по рамото. Гримасата на Джийн бе цял фантастичен театър.
— О, дванайсет богове! Моите благодарности, господарю Салвара. Вие бихте нарекли Лукас човек от добра реколта, макар че не е достатъчно умен да съблече тези глупави зимни вълнени дрехи. Дълбоко съм ви задължен за стореното от вас и…
— Едва ли, господине, едва ли. — Дон Салвара протегна разтворена длан, а с другата бръкна зад колана с меча. — Направих онова, което изисква положението ми, нищо повече. А и този следобед вече ме засипаха с уверения, че са ми задължени.