Дон Лоренцо и „мастер Ескари“ си размениха още няколко любезности. Галдо всъщност позволи да го разкарат с възможно най-учтивата форма на „Благодаря, но сега се пръждосвай“.
— Е — каза той най-сетне. — Изненадата беше чудесна, но се боя, че ме чака клиент, а вие с Лукас, господарю Салвара, явно си имате работа, в която не бива да се меся. С ваше позволение…
— Разбира се, разбира се. За мен беше удоволствие, мастер Ескари.
— Удоволствието бе изцяло мое, господарю. Лукас, ако случайно имаш свободно време, знаеш къде да ме намериш. А ако скромните ми умения могат да са ти от помощ в начинанията ти, знаеш, че веднага ще се притека…
— Разбира се, Еванте. — Локи стисна десницата на Галдо с две ръце и я разтърси въодушевено. — Подозирам, че ще имаме нужда от теб по-скоро рано, отколкото късно. — Той докосна с пръст носа си. Галдо кимна. Последва размяна на поклони, ръкостискания и други любезности на раздяла. Когато Галдо се отдалечи забързано, той беше успял да даде няколко ръчни сигнала, докато уж си нагласяше шапката.
„Нищо не знам за Дървеницата. Отивам да поогледам.“ Дон Салвара го изпроводи със замислен поглед и се обърна отново към Локи. Компанията продължи към „Катурнатата къща“. Поприказваха си. На Локи в ролята на Феруайт не му беше трудно да разиграе как радостта от срещата с Ескари отминава; скоро той излъчваше много истинско униние, което твърдеше, че се дължало на неутихващото главоболие от опита за удушаване. Дон Салвара и Конте оставиха двамата Джентълмени копелета пред цитрусовите градини на странноприемницата откъм улицата със съвета тази нощ да се наспят хубаво и да оставят всички грижи за утрешния ден.
Щом Локи и Джийн се намериха в безопасност, насаме в своите покои (дисагите с „драгоценни“ стоки бяха метнати на гърба на Джийн), те захвърлиха калните дрехи и се предрешиха наново, за да побързат към местата за срещи и да чакат вест от Дървеницата, ако дойде.
Този път никой не забеляза бързия черен силует, който безмълвно прелиташе от един покрив на друг по дирите им.
8
Угасваща Измамна светлина. Вятърът на Палача и мъглата от блатната вода караха дрехите да полепват по кожата и бързо съсирваха тютюневия пушек около Кало и Галдо, загръщаха ги в сивкава катаракта. Близнаците седяха закачулени и потни до заключената врата на една прокопсала заложна къща в северния край на квартала Старата цитадела. Заложната къща беше със спуснати кепенци и залостена за вечерта — семейството на собственика явно пиеше и се веселеше два етажа над тях.
— Добър първи досег — отбеляза Кало.
— Да, нали?
— Най-добрият досега. Трудно се изработват всички тия маски, нали ние сме красавците.
— Признавам, не подозирах, че това усложнение засяга и теб.
— Стига де, недей да се съдиш толкова строго, физически ти си ми равен. Липсва ти моята начетеност. И безразсъдното ми безстрашие. И дарбата ми да омайвам жените.
— Ако имаш предвид лекотата, с която хвърляш монети, когато тръгнеш по курветини, си прав. Ти си цял благотворителен бал за каморските курви, да знаеш.
— Ето това наистина беше грубо — рече Кало.
— Прав си. — Близнаците продължиха да пушат в мълчание. — Съжалявам. Тази вечер намирисва на нещо гнило. Заради онова копеленце стомахът ми се е вързал на топка. Видял си…
— Допълнителни пеши патрули. Да. Възбудени. Чух свирките. Много ми е интересно каква я е свършил и защо я е свършил.
— Трябва да си е имал причини. Ако наистина първият досег е минал добре, това го дължим на него. Надявам се той да е достатъчно читав, че да го пребием от бой до напикаване.
Блуждаещи силуети бързаха в мъждиво осветената мъгла. На острова на Старата цитадела имаше много малко елдерглас и гаснещото сияние идваше главно отдалеч. От южна посока се разнесе тропот на конски копита по калдъръма — все повече се усилваше.
В този миг Локи несъмнено се спотайваше близо до Двореца на търпението, оглеждаше патрула, който кръстосваше напред-назад по Черния мост и проверяваше дали не водят познати дребосъци пленници. Или не носят познати дребосъци трупчета. Джийн щеше да чака на друго място за среща, да крачи насам-натам и да пука със ставите на ръцете си. Дървеницата никога не би се върнал направо при Храма на Переландро, нито пък щеше да припари до „Катурнатата къща“. По-големите Джентълмени копелета щяха да бдят за него в града, сред парата.