Дървени колела тракаха, изцвили ядосан кон. Трополенето на каруца секна със скърцане на няма и двайсет стъпки от братята Санца, затулени от мъглата.
— Авендандо? — произнесе силен, ала неуверен глас. Кало и Галдо мигом скочиха на крака. „Авендандо“ беше личният им сигнал за разпознаване при незапланувани срещи.
— Тук съм! — извика Кало, захвърли тънката си цигара и забрави да я настъпи. Един мъж изникна от мъглата, плешив и брадат, с тежки ръце на работещ занаятчия и закръгленото благоутробие на умерено преуспелите.
— Не го знам това точно как става — рече мъжът, — ама ако някой от бас е Авендандо, казаха ми, че ще получа десет солона, за да докарам ето тази бъчвичка до тази, ъъ, порта — и той посочи с палец каруцата през рамо.
— Бъчвичка. Наистина. — Галдо бръкна в кесията, сърцето му биеше учестено. — И какво има в тая… бъчвичка?
— Не е вино — отвърна непознатият. — И момчето не беше много любезно. Но обеща десет сребърника!
— Разбира се. — Галдо ги преброи бързо, като плясваше блестящите сребърни дискове върху разтворената длан на мъжа. — Десет за бъчвичката. И още един, за да забравиш всичко това, ммм?
— Дявол да ме вземе, като че са ми изтрили паметта — не мога да си спомня за какво ми плащаш!
— Добър човек. — Галдо отново пъхна кесията под наметалото си и се притече на помощ на Кало, който се беше покачил на каруцата и се бе навел над средно голямо дървено буре. Корковата тапа, с каквито обикновено запушваха буретата, я нямаше — беше оставила малка черна дупчица. Кало драсна рязко по бъчвичката три пъти — отговориха му с три леки похлопвания. Ухилени до уши, близнаците Санца разтовариха бурето от каруцата и кимнаха за сбогом на кочияша. Мъжът се качи на капрата и не след дълго се стопи в нощта, като си подсвиркваше, а в джоба му дрънчаха монети на стойност повече от двайсет пъти йената на празното буре.
— Е — рече Кало, щом изтъркаляха бъчвичката под стрехата на входа. — Това вино комай е още младо и непрекипяло за декантиране.
— Да го сложим в избата да поотлежи петдесет-шейсет години?
— Мислех, че можем просто да го излеем в реката.
— Така ли? — Галдо забарабани с пръсти по бурето. — Че какво е направила реката, та да заслужава такова нещо?
От вътрешността на бъчвата се чу поредица от шумове, които смътно напомняха негодувание. Кало и Галдо се наведоха заедно над дупчицата.
— Виж сега, Дървеница — рече Кало, — сигурен съм, че можеш да ни дадеш идеално обяснение защо ти си вътре и защо ние сме навън и се поболяваме от тревога за теб.
— Обяснението е направо великолепно. — Гласът на Дървеницата беше дрезгав и кънтеше приглушено. — Страшно ще ви хареса. Но първо ми разкажете как мина играта.
— Просто прелест! — възкликна Галдо.
— Най-много три седмици, и този дон ще е наш до последния комплект копринени гащички на жена му — додаде Кало.
Момчето изпъшка с явно облекчение.
— Чудесно. Ами, ъъъ, това, което стана, беше, че се появи тайфа жълтодрешковци и се бяха запътили право към вас. Онова, което направих, здравата ги вбеси и затова изтичах до един мой познат бъчвар в Старата цитадела. Той върти алъш-вериш с някои винарни нагоре по реката и има цял двор бъчви, които така си седят. Ами, аз един вид се самопоканих, скочих в една бъчва и му казах, че ако мога да остана там и после той ме докара тук, след като грейне Измамната светлина, от това ще изкара осем солона.
— Осем? — Кало се почеса по брадата. — Копелето нагло поиска десет и получи единайсет!
— Не, няма нищо — прокашля се Дървеницата. — Стана ми скучно да вися в този двор с бъчви и затова му свих кесията. Вътре имаше медни монети на стойност към два солона. Така че ви ги връщам.
— Тъкмо щях да ти посъчувствам за това, че си лежал половин ден в бъчва — рече Галдо. — Много тъпо от моя страна.
— О, стига де! — Тонът на Дървеницата звучеше наистина обидено. — Той си мислеше през цялото време, че съм в бурето, защо да ме подозира? А вие му дадохте цял куп пари, така че защо да подозира вас? Идеално е! Локи ще го оцени.
— Дървеница — каза Кало. — Локи е наш брат и обичта ни към него не знае граници. Но четирите най-фатални думи на терински са „Локи ще го оцени“.
— Могат да им съперничат само думите „Локи ме научи на нов номер“ — додаде Галдо.
— Единственият, който се измъква безнаказано от игрите на Локи Ламора…
— … е Локи…
— … защото според нас боговете го пазят за една наистина грандиозна смърт. Нещо с ножове, нажежени железа…