Сега: тук, на хълма, си имаме работа за вършене, но и навсякъде другаде имаме работа, която трябва да се свърши. Друга работа… деликатна работа, необикновена работа. Забавна и интересна работа. Из целия град — едно се върши денем, друго нощем. Тя ще изисква смелост, сръчност и, ъъъ, дискретност. С огромно удоволствие ще приемем помощта ви за тези… специални задачи.
Той посочи единственото момче, за което не беше платил, малката лепка, втренчила в него подутите си очи над изцапана с домат уста.
— Ти, момчето в повече, трийсет и първо от трийсет. Какво ще кажеш? Ще помагаш ли? Желаеш ли да помагаш на новите си братя и сестри в техните интересни поръчения?
Момчето се замисли.
— Значи… — рече то най-сетне с тънък гласец — искаш да крадем.
Старецът се вгледа продължително в момченцето, а доста от сираците от Хълма на сенките се разкискаха в шепи.
— Да — рече най-сетне Създателя на крадци и кимна бавно. — Може и така да се изразя, макар че ти имаш много, ъъъ, безкомпромисен възглед върху някои приложения на личната инициатива, които ние предпочитаме да определяме с по-изискано неопределени названия. Не че очаквам да разбереш нещо от това. Как е името ти, момче?
— Ламора.
— Родителите ти сигурно са били скръндзи, та са ти дали само фамилно име. Как още те наричаха?
Момчето като че се замисли много дълбоко над това.
— Локи ме казват — рече то най-накрая. — На баща ми.
— Много добре. Направо се плъзва от езика. Е, Локи на баща ти Ламора, ела тук да си поприказваме. Останалите, хайде беж. Братята и сестрите ви ще ви покажат къде ще спите тази нощ. Ще ви покажат и къде да изливате това и къде да слагате онова — работа, нали загрявате. Засега — само да разчистите тука, но в идните дни ще има и още работа за вас. Обещавам, че всичко ще ви стане ясно, когато разберете как ме наричат в света отвъд нашето хълмче.
Локи дойде и застана до седящия на трона си с висока облегалка Създател на крадци. Тълпата новодошли се надигна и размърда, а по-едрите и по-големи сираци от Хълма на сенките се заловиха да командват и да дават прости нареждания. Не след дълго Локи и господарят на Хълма на сенките останаха насаме — доколкото беше възможно.
— Момчето ми — рече Създателя на крадци. — Аз съм свикнал да подтиквам новите си синове и дъщери да преодоляват известната си сдържаност, когато дойдат за пръв път на Хълма на сенките. Знаеш ли какво е сдържаност!
Момчето Ламора поклати глава. Мазната му пепеляво кестенява коса висеше на сплъстени кичури над кръглото личице, а размазаният около устата му домат бе засъхнал и изглеждаше още по-неприятно. Създателя на крадци изтри деликатно петната с маншета на дрипавото си синьо палто. Момчето не трепна.
— Означава, че на тях са им казвали, че да се краде, е лошо, и аз трябва да работя по въпроса, докато свикнат с идеята, вдяваш ли? Е, ти като че не страдаш от подобна сдържаност, значи с тебе може и да се разберем. Крал си и преди, нали?
Момчето кимна.
— Даже и преди чумата?
Отново кимване.
— Така си и мислех. Скъпо, скъпо мое момче… Нали, ъъъ, не чумата е погубила родителите ти?
Момчето заби поглед в земята и едва забележимо поклати глава.
— Значи от известно време сам се грижиш за себе си. Няма от какво да се срамуваш. Това може дори да ти спечели уважение тук, стига да намеря начин да те подложа на изпитание…
В отговор момчето Ламора бръкна в дрипите си и подаде нещо на Създателя на крадци. В разтворената длан на възрастния тупнаха две малки кожени кесии — евтини, корави и оцапани, привързани с оръфани връвчици.
— Откъде ги прибра?
— От стражите — прошепна Локи. — Някои от стражите ни поносиха на ръце.
Създателя на крадци подскочи, все едно змия го ухапа по ръката, и се вторачи невярващо в кесиите.
— Задигнал си ги от шибаната градска стража? От жълтодрешковците?
Локи закима по-въодушевено.
— Те ни вдигнаха и ни носиха.
— Богове! — прошепна Създателя на крадци. — О, богове. Комай си ни прецакал здравата всичките, Локи на баща ти Ламора. Ама здравата!
5
— Той наруши Тайния мир още първата нощ, когато дойде при мен, копеленцето му нагло! — Създателя на крадци се беше разположил удобно в градината на покрива на храма на Безокия жрец, с промазана с катран кожена чаша с вино в ръце. Беше от най-киселото долнопробно вино, същински оцет, но това бе поредният знак, че може и да се стигне до истински преговори. — Такова нещо и дотогава, и оттогава не се е случвало.