Умът на госпожа Бовари не беше много ясен, за да се занимава сериозно с каквото и да било; а от друга страна, тя почна да чете тия книги много прибързано. И се възбунтува срещу предписанията на вярата; поради ожесточението в преследването на непознати ней хора резкостта на полемичните писания не й се хареса; а невежествените разкази, подправени с религия, й се сториха написани с такова непознаване на света, че неусетно я отдалечиха от истините, за които тя очакваше доказателства. Все пак тя упорстваше и когато книгата падаше от ръцете й, мислеше, че е обзета от най-изтънчената католишка печал, от каквато една ефирна душа можеше да бъде обзета.
Колкото до спомена за Родолф, тя го бе смъкнала съвсем вдън сърцето си; и той оставаше там по-тържествен и по-неподвижен от някоя мумия на цар в подземие.
Някакво излъхване се отделяше от тая голяма балсамирана любов и минавайки през всичко, изпълваше с дъх на нежност непорочната атмосфера, в която тя искаше да живее. Когато коленичеше на своя готически молитвен стол, тя отправяше богу същите сладостни думи, които бе шепнала някога на своя любовник в излиянията на прелюбодейството. То беше, за да добие вяра, ала никаква сладост не слизаше от небето; и тя ставаше съвсем изморена, със смътното чувство на някаква безпределна измама. Това търсене, мислеше тя, е още една заслуга; и в гордостта от своята набожност Ема се уподобяваше на ония знатни някогашни дами, за чиято слава бе мечтала пред портрета на дьо Лавалиер и които, влачейки с такова величие извезаните шлейфове на дългите си рокли, се оттегляха в самота, за да излеят пред нозете на Исуса всичките сълзи на сърце, наранено от живота.
Тогаз тя се отдаде на прекомерна благотворителност. Шиеше дрехи на бедните; изпращаше дърва на родилките; а един ден, като се върна, Шарл завари в кухнята, седнали на масата, да ядат супа трима безделници. Тя накара да доведат в къщи момиченцето й, което през време на болестта мъжът й бе пратил при кърмачката. Реши да го научи да чете; напразно Берта плачеше, тя не се дразнеше вече. То беше решение за примирение, за всеобщо опрощаване. За каквото и да говореше, думите й бяха изпълнени с неземни изрази. Тя казваше на детето си:
— Мина ли ти болката в корема, ангелче мое?
Старата госпожа Бовари не намираше нищо за неодобрение освен може би тази мания за плетене дрешки на сираците, вместо да закърпи пешкирите си. Но уморена от къщни свади, добрата жена се чувстваше хубаво в тоя спокоен дом и дори остана след Великден, за да избегне подигравките на стария Бовари, който не пропускаше всеки велики петък да си поръчва по една наденица.
Освен обществото на свекърва си, която й помагаше да укрепва със своята честност в преценките и със сериозното си държание, почти всеки ден Ема имаше и друго общество. То бяха госпожа Ланглоа, госпожа Карон, госпожа Дюбрьой, госпожа Тюваш и редовно от два до пет часа чудесната госпожа Оме, неповярвала никога на клюките, които се разправяха за съседката й. И малките Оме идваха да я видят; Жюстен ги придружаваше и оставаше изправен до вратата, неподвижен, без да приказва. Често госпожа Бовари, без да му обръща внимание, се занимаваше с тоалета си. Почваше със сваляне на гребена, разтърсвайки с рязко движение главата си; и когато той видя за първи път цялата тая коса, която стигаше до коленете, разплитайки своите черни колелца, това беше за клетото дете като някакво внезапно навлизане в нещо извънредно и ново, великолепието на което го уплаши.
Ема несъмнено не забелязваше неговата мълчалива услужливост, нито стеснителността му. Тя съвсем не подозираше, че любовта, изчезнала от нейния живот, трептеше тук, близо до нея, под тая риза от грубо платно, в това юношеско сърце, открито за излъчванията на нейната красота. Всъщност сега тя обгръщаше всичко с такова безразличие, имаше думи, тъй сърдечни, и погледи, тъй високомерни, че човек не можеше вече да отличи егоизма от милосърдието, нито покварата от добродетелта. Една вечер например тя избухна срещу слугинята си, която я молеше да я пусне да излезе и смотолевяше, като търсеше някакъв предлог; после изведнъж й каза:
— Ти, значи, го обичаш?
И преди да дочака отговора на Фелисите, която се изчерви, тъжно добави:
— Хайде, бягай при него! Забавлявай се!
В началото на пролетта тя накара да променят изцяло градината, макар Бовари да не бе съгласен; все пак той беше щастлив, като виждаше, че най-после тя проявяваше някакво желание. С вървежа на оздравяването й тия прояви се увеличаваха. Най-напред тя намери начин да отстрани от къщи стрина Роле, кърмачката, която бе свикнала през нейното възстановяване да дохожда много често в кухнята заедно с двете си кърмачета и с пансионера си, по-лаком от людоед. После се отърва от семейство Оме, освободи се едно след друго от всички други посещения и дори почна да ходи на църква по-малко усърдно за голямо удоволствие на аптекаря, който й каза тогава приятелски:
— Вие се бяхте предали малко на попщината!
Както по-рано г. Бурнизиан дохождаше всеки ден след урока по вероучение. Той предпочиташе да остава навън, да диша чист въздух сред шумака — така наричаше той беседката. То беше по това време, когато се връщаше Шарл. Горещо им беше; донасяха сладък сидър и пиеха заедно за пълното оздравяване на госпожата.
Бине стоеше там, тоест малко по-долу, срещу стената на терасата, на лов за раци. Бовари го поканваше да се поразхлади и чудесно се разбираха по въпроса как трябва да се отварят стомните със сидър.
— Трябва — думаше той, като разхождаше доволен поглед наоколо си, чак до най-крайните предели на местността — да се държи стомната насочена право към масата и след като връвчиците се прережат, да се избута със слаби чуквания гъбата, леко, леко, както правят в ресторантите със содата.
Ала често през време на опита сидърът бликваше върху лицата им и тогава духовникът с плътен смях не пропускаше да каже остроумието:
— Неговото добро качество се хвърля в очи!
Той беше наистина добър човек и дори веднъж не се смути от аптекаря, който съветваше Шарл да развлече госпожата, като я заведе на театър в Руан, за да види знаменития тенор Лагарди. Оме, учуден от мълчанието му, поиска да чуе неговото мнение и свещеникът заяви, че той смята музиката по-малко опасна за нравствеността от литературата.
Но аптекарят защити литературата. Театърът, твърдеше той, служи да изобличава предразсъдъците и под маската на удоволствие учи на добродетел.
— Castigat ridendo mores34, господин Бурнизиан! Ето вижте повечето трагедии на Волтер; те са сръчно изпъстрени с философски размисли, които са за народа истинско училище за морал и за дипломация.
— Аз — рече Бине — гледах някога една пиеса, наречена „Парижкият гамен“, дето се подчертава характерът на един стар генерал, който е наистина добре пипнат! Той хваща едно мамино синче, което е съблазнило една работничка, която накрай…
— Разбира се — продължаваше Оме, — има лоша литература, както има лошо аптекарство; но да се осъжда изцяло най-важното от изящните изкуства, ми се струва глупост, средновековна мисъл, достойна за ония ужасни времена, когато хвърлиха в затвора Галилей.
— Знам — забеляза свещеникът, — че има добри произведения, добри автори; все пак тия лица от различен пол, събрани в някое съблазнително помещение, украсено със светски блясък, и тия мирски нарочни облекла, тия белила, тия светилници, тия изнежени гласове, всичко това накрай бездруго ражда някаква волност на духа и ви донася нечестни мисли, нечисти съблазни. Такова поне е мнението на всички свети отци. Най-сетне — каза той, като взе неочаквано мистичен тон, докато валяше на палеца си щипка тютюн, — щом църквата е отрекла зрелищата, имала е право; трябва да се подчиним на нейните заповеди.