– Знам какво изпитвате, скъпа моя. Между нас да си остане – ако връзките ми с братя Пари не изискваха да проявя снизходителност, аз също щях да се замисля дали да я каня на вечерите си.
Двата женски гласа заглъхнаха, но Жан остана още дълго зад колоната. Не беше в състояние да се помръдне.
5.
Възбудената гълчава в препълнената заседателна зала на Парламента в Ил дьо ла Сите[5] изведнъж замлъкна. Магистратите, чиито червени роби изпъкваха сред навалицата като ярки петна, престанаха да си говорят и се загледаха напред с напрегнати лица. Утихна даже трибуната за зрителите, където нямаше нито едно свободно място, и в залата стана толкова тихо, че би се чуло даже игла да падне на пода. На подиума се качи председателят на Парламента.
С огромно внимание присъстващите в залата проследиха как внушителният господин разгъна кралския бюлетин, подпечатан с Бурбонската лилия.
Пари дьо Монмартел, заел една от страничните ложи заедно с брат си Пари Дюверни и граф Дьо Сакс, затаи дъх. Обикновено в сградата на Парламента се говореше по юридически въпроси – там беше седалището на Върховния съд и на камарите. Ала достопочтената сграда беше и мястото, където се четяха кралските прокламации. Днешната представляваше особен интерес за братя Пари.
Дали ще се потвърди слухът, от няколко дни обикалящ Двора, за да стигне до тях? От ранна утрин очакваха вестта, която можеше да промени съдбините на Европа.
– Господа... – дълбокият глас на председателя прекъсна напрегнатата тишина в залата. Възрастният мъж обходи присъстващите с поглед и обяви: – Негово Величество Луи XV ни известява, че пруският крал Фридрих II не признава претенциите на Мария Терезия към австрийския трон, затова преди пет дни, на 16 декември 1740 г., пруската армия е нахлула в Силезия. Това означава, че започва война с Австрия!
Изненаданите викове на хората в залата заглушиха последните думи. Някои от присъстващите наскачаха възбудено.
– Невероятно!
– Но това е против правото и морала!
– И какво от това? Хабсбургите постъпиха по същия начин!
Пари дьо Монмартел и придружителите му с мъка си пробиха път през възбудената тълпа от парламентаристи, магистрати и стотици зрители.
– Значи е вярно. Фридрих II се е осмелил да поведе война – подхвана невярващо Пари Дюверни, когато най-сетне стигнаха до коридора и навалицата се разреди.
Пари дьо Монмартел изпъна жакета си и кимна замислено.
През октомври бе починал австрийският император Карл VI. Старият Хабсбург не остави син и си отиде с илюзията, че договорите за Прагматичната санкция[6] и свързаните с тях отстъпки към князете и кралските домове в съседните страни ще са достатъчни да узаконят дъщеря му Мария Терезия като наследница на трона. Ала след кончината му мерките и договорите загубиха силата си. Европейските сили се изкушиха от възможността да си присвоят различни части от отслабената Австрийска империя. Не само курфюрстите[7] на Бавария и Саксония, а и кралете на Сардиния и Испания предявиха претенции към наследството на австрийския император.
С оглед на старата вражда с Австрия и роднинството с испанския кралски дом Франция наблюдаваше случващото се със смесени чувства. Никой обаче не очакваше тъкмо малката Прусия първа да пристъпи към дела и да постави Европа пред свършен факт.
Пари дьо Монмартел се обърна към граф Дьо Сакс – широкоплещест мъж с яркосини очи. Роден в Саксония, незаконен син на Август Силния, той беше известен като отличен военен стратег, поставил се в услуга на френската армия, както и като любител на красивите жени.
– А вие как преценявате положението, графе? Франция ще бъде въвлечена в споровете за австрийското наследство, нали?
Морис дьо Сакс кимна.
– Да, мисля, че трябва да очакваме именно това. Само въпрос на време е Англия да сключи съюз с Австрия и тогава Франция вече няма да стои настрана. Ще се наложи да подкрепим Прусия и немските курфюрсти – отговори той с обичайната си откровеност.
– Е, докато вие сте в армията, няма от какво да се тревожим – подхвърли Пари Дюверни. Двамата братя от години поддържаха тесни връзки с граф Дьо Сакс, човек твърде важен за сделките им. Войната щеше да е от полза и за тримата.
Само за няколко часа новината за нахлуването на Прусия в Австрия се разпространи из целия град. Даже вечерта в операта не се говореше за нищо друго.
– Пруският крал е избрал най-благоприятния момент – изкоментира Льо Норман дьо Турнем, когато станаха от местата си след представлението.
6
Документ от 1713 г., според който владенията на император Карл VI не могат да се делят и дъщеря му Мария Терезия има право да наследи трона на баща си. – Бел. Прев.
7
Владетели на княжества от Свещената Римска империя, членове на избирателната колегия, която избира германски император. – Бел. Прев.