Възхитен, той проследи как Жан умело размаха ветрилото си и каза нещо, което предизвика буря от смях сред обожателите ѝ.
Вече беше убеден, че един ден момичето ще им е много полезно. Нищо не би могло да ги доближи до заветната цел повече от една красива жена – през годините Пари дьо Монмартел беше овладял този урок до съвършенство. Необходимо беше обаче тази жена да е интелигентна и да знае как да използва оръжията си. А Жан явно притежаваше нужните качества. За разлика от майка си тя бе надарена не само с красота, а и с талант, и с дух.
– Да, момичето се развива много по-добре, отколкото се надявахме – кимна придворният банкер.
Льо Норман дьо Турнем прие думите им с гордостта на собственик.
– Тя е мечтата на всеки граф или херцог – заключи тихо той, сякаш бе прочел мислите на Пари дьо Монмартел.
Братя Пари със задоволство установиха, че не единствено те в залата наблюдават Жан. В една от ложите, запазени за придворните, седеше старият херцог Д'Амбоаз с оперен бинокъл в ръка. Пари дьо Монмартел го поздрави почтително. Старецът, известен с ненаситния си апетит към млади момичета, често прибягваше до финансовите им услуги. И сега ги поздрави с учтиво кимване.
Льо Норман дьо Турнем е прав, каза си придворният банкер. Ако момичето си вземе подходящ любовник, ще разпрострем влиянието си върху Двора. Обърна се към братята си:
– Смятам, че е време да се погрижим за... как да се изразя... подходяща изходна позиция за момичето.
Генералният откупчик на данъците го погледна с многозначителна усмивка.
– Знаете ли, господа, аз вече размишлявах по този въпрос.
През прозорците нахлуваха ярки слънчеви лъчи и обливаха помещението с топла, приятна светлина, сякаш ѝ се подиграваха.
Жан се взираше упорито в дългите завеси, по които невинно танцуваха бели точици, и се стараеше да прогони сълзите от очите си.
– Никога! – извика възмутено тя, скочи от стола и избяга от салона. Затръшна вратата зад гърба си и Луиз Поасон и Льо Норман дьо Турнем се стреснаха от шума.
Луиз Поасон се изправи бързо.
– Прощавай, тя не знае какво говори – После се втурна да догони дъщеря си, питайки се къде е грешила през всичките тези години във възпитанието ѝ, за да се стигне до днешната неловка сцена.
Намери Жан в стаята ѝ.
– Как смееш да се държиш по този начин? – възмутено попита Луиз Поасон.
Жан се обърна като ужилена. По бузите ѝ се стичаха сълзи.
– Няма да се омъжа за него – процеди през зъби тя.
– Ще го направиш, разбира се. Би трябвало да си безкрайно щастлива и благодарна, че получи такова добро предложение.
– Той е непохватен и необразован! – извика вбесено Жан.
– Ти ще станеш негова жена!
– Никога!
Жан избухна в плач.
– Жан!
Момичето подскочи уплашено от острия тон на майка си.
– Остави ме аз да поговоря с нея – обади се откъм вратата мосю Льо Норман дьо Турнем, влязъл безшумно в стаята. – Остави ни сами – помоли той и успокоително помилва ръката на Луиз.
После я отведе до вратата и тихо затвори след нея. Обърна се към Жан, която трескаво се опитваше да избърше сълзите си.
– Чуй ме, скъпа. Ти си ми като дъщеря...
– Злите езици твърдят, че наистина съм – прекъсна го студено тя.
Той пренебрегна грубата забележка. Лицето му остана непроницаемо.
– Племенникът ми Шарл е мило, добро момче. Е, не е особено интелигентен, но ще бъде добър съпруг. Аз ще се погрижа за това – обеща тихо той. Приближи се до нея, извади от джоба си кърпичка и попи сълзите от бузите ѝ, продължавайки да говори: – Бракът с Шарл ще ти осигури място в обществото. Място, което иначе никога не би могла да заемеш. Ти си достатъчно интелигентна, за да го разбереш. Виж... – той сложи ръка на рамото ѝ. – Аз нямам наследници. Ти и Шарл ще наследите цялото ми богатство. Освен това ще споделяме градския палат и имението "Етиол", а след време Шарл ще заеме мястото ми като генерален данъчен откупчик.
Жан го гледаше с каменно лице.
– Искам да помислиш добре какви други възможности имаш. Навярно ще ти помогна, като те посъветвам да си представиш как живее майка ти – добави тихо мосю Льо Норман дьо Турнем и излезе от стаята.
Жан беше достатъчно честна пред себе си, за да признае, че бракът ще ѝ осигури примамливи възможности: градска къща, имение, слуги, собствена карета. Ще е финансово независима, ще има статут на почтена омъжена жена, а щом стане мадам Д'Етиол, ще носи не особено значителна, но поне малка благородническа титла. Ще си живее добре и дори ще осъществи мечтата си да има собствен салон, където ще се дават представления за избрана публика. Но всичкото това означаваше да приеме за съпруг Шарл льо Норман!