– О, Жан – зашепна дрезгаво кралят, притисна я до гърдите си и я целуна жадно. – Дано Бог ми прости, защото не мога да живея без вас.
Жан помилва лицето му и нежно избърса сълзите от очите му. Двамата се целунаха отново, както от години не се бяха целували...
63.
В преддверието на кралската спалня се тълпяха придворни. Очакваха началото на церемонията по ставането на краля. Атмосферата беше напрегната. От снощи в двореца се носеха слухове, един от друг по-страшни. Херцог Дьо Ришельо се обърна към херцог Д'Айен, който стоеше до него:
– Представете си само: вчера отишъл при нея в два следобед, след два часа се върнал, за да даде указания на Държавния съвет, после пак отишъл при нея и останал там през нощта.
Застаналият наблизо Машо д'Арнувил очевидно чу думите на херцога, защото се обърна със смъртнобледо лице.
– Какво казахте? Наистина ли е бил при нея?
Ришельо кимна и го изгледа невинно. Отлично знаеше, че именно Машо д'Арнувил е поискал от маркизата да напусне Двора, като ѝ е заявил, че това е желанието на краля.
– О, нима не знаете какво става?
Министърът поклати глава с ням ужас. Гвардейците вече бяха отворили вратата за първото влизане, но Машо д'Арнувил се завъртя рязко и забърза към изхода.
Ришельо и Д'Айен го проследиха с развеселени погледи.
– Няма да изкара още дълго – отбеляза капитанът на гвардията.
– Бих се учудил, ако издържи до пролетта – подсмихна се Ришельо и се запъти към кралската спалня заедно с другите избрани придворни, за да изпълни добре познатата церемония. Пристъпи към леглото на краля, дръпна завесите и се поклони дълбоко.
– Добро утро, Ваше Величество!
Кралят, в отлично настроение, дори не си направи труда да се престори, че е спал.
– Добро утро, мосю.
Ришельо се поклони отново и отстъпи назад. Луи се протегна с наслада.
– Добро утро, господа.
Нямаше как да не забележи едва прикриваното любопитство в очите на придворните, въпросителните им погледи, бдителността, с която следяха жестовете му и се опитваха да ги изтълкуват. Да правят, каквото щат. Никога няма да го разберат. Кралят се обърна към кардинал Дьо Ларошфуко:
– Прекрасно утро! Как мислите, кардинале?
Макар да му личеше, че не споделя мнението на краля, кардиналът се поклони.
– Ами... да, Ваше Величество – промърмори той.
Луи обу пантофите и се изправи енергично. Денят можеше да започне.
Гийом съобщи за мосю Машо д'Арнувил. Жан се запита дали изобщо да го приеме. Ала любопитството победи. Трябва да разбере какво има да ѝ каже. Хвърли поглед в огледалото и се засмя. Почти не беше спала, но сенките йод очите ѝ бяха изчезнали като с магическа пръчка.
Министърът влетя задъхан в салона ѝ и се сниши в дълбок поклон.
– Добро утро, маркизо!
Жан остави перото. Дни наред не бе отговаряла на писмата си и искаше да навакса.
– Добро утро, мосю Машо д'Арнувил! Признавам, че съм много учудена да ви видя в салона си.
Министърът се поклони отново.
– О, маркизо, силно се надявам да не сте разбрали неправилно онзиденшното ми посещение при вас!
Жан го измери с хладен поглед.
– Мосю Машо д'Арнувил, в продължение на години имах високо мнение за вас, затова ще ви дам добър съвет: положението се промени, но вие се постарайте да останете лоялен към новите си съюзници. Забравихте лоялността си към мен и ето какво се получи. Желая ви добър ден, мосю.
Жан кимна, без да обърне внимание на ужасеното лице на посетителя, и отново се зае с кореспонденцията си.
На 1 февруари 1757 г. Машо д'Арнувил и граф Д'Аржансон бяха освободени от заеманите длъжности и напуснаха Двора.
След по-малко от два месеца започна съдебното дело срещу атентатора Робер-Франсоа Дамиен.
Мосю Бериер лично съобщи на Жан каква присъда е произнесла Голямата камара на Парижкия парламент, поела случая. Дамиен очевидно е действал сам, без съучастници, гласеше заключението. Шестдесетте съдии го намериха виновен за обида на Величеството и опит за убийство на краля и го осъдиха на смърт.
Жан прие присъдата с безкрайно облекчение, но и с много болка. Стана ѝ страшно, когато чу как на площад "Дьо Грев" се събрала огромна тълпа, за да проследи мъчителната смърт на атентатора.
Луи никога не произнесе името на човека, направил опит да го убие.
След седем години
64.
Увита в дебело, подплатено е кожи палто, Жан се взираше замислено през прозореца на каретата.