Факт е, че от момента на представянето ѝ в Двора маркиза Дьо Помпадур става обект на безброй подигравателни песни и стихове, в които я обиждат и нападат най-грубо. Във връзка с фамилното ѝ име те са влезли в историяка като "поасонади". Песента на уличния изпълнител Феро е взета направо от оригинала.
Смята се, че повечето клеветнически писания идват от граф Дьо Морпа. Макар да няма ясни доказателства, се твърди, че министърът е отровил херцогиня Дьо Шатору. Факт е също, че мадам Дьо Помпадур е получила фиола, избухнала при отварянето.
Знае се, че малко преди изгонването на графа Жан наистина е изгубила бебето си, а после се е съюзила с херцог Дьо Ришельо, за да предизвика падането на Морпа.
Връзката на краля с Шарлот Розали дьо Шоазьол-Бопре и предателството на графиня Д'Естрад също са действителни събития. Доказана е и ожесточената борба на клира срещу фаворитката. Всички биографи говорят за враждебността на монсиньор Бойе и Кристоф дьо Бомон – затова сметнах за възможно да предпоставя същото отношение и при кардинал Дьо Ларошфуко, който е братовчед на граф Дьо Морпа.
Опитът на маркизата да се помири с Църквата, писмото до съпруга ѝ и назначаването ѝ за придворна дама на кралицата под давлението на краля, както и опитите на клириците да се отърват от маркизата след атентата също са действителни събития.
В един съществен аспект обаче романът следва своя линия: любовната история между маркизата и краля. В повечето биографии краят на сексуалната им връзка или е без коментар, или се обяснява с намалялата страст на краля, посрещната от маркизата не с болка, а с облекчение, защото тя открай време не харесвала секса и била фригидна. Тези оценки са изведени от един-единствен ненадежден източник – дневника на камериерката мадам Дю Осе. Там е описан епизод, в който отчаяната маркиза признава пред херцогиня Дьо Бранка своята сексуална студенина, която се опитвала да преодолее чрез възбуждащи средства, например шоколад с ванилия и супа от целина с трюфели. Правела го само защото се страхувала да не изгуби любовта на краля.
Жена с интелигентността и образованието на маркиза Дьо Помпадур едва ли би прибягнала до подобни средства, за да промени сексуалния си живот, но не е само това. Абсолютно недостоверно е тя да е говорила за подобни проблеми пред камериерката си. Такова поведение противоречи на съсловното съзнание, а и опасността от слухове и клюки в Двора е била твърде голяма. Писмата на маркизата показват, че тя много добре е знаела колко важно е да бъде дискретна и сдържана, особено по отношение на личните си проблеми.
Почти сигурно е, че мемоарите на мадам Дю Осе са фалшификация.
От днешна гледна точка е трудно да се прецени какви са били отношенията между маркизата и Луи, защото повечето автори на мемоари от Двора не са принадлежали към най-тесния кръг около краля и правят оценки от дистанция.
Херцог Дьо Крои, един от малкото избрани, които редовно присъствали на частните вечери в апартаментите на краля, описва Луи и Жан като силно влюбени и говори за "нежността, с която кралят се отнасяше към нея, както и за необикновено свободния начин, по който се шегуваше". За съжаление не са запазени писма, разменяни между маркизата и краля, нито дневници, които биха дали достоверни сведения за връзката им. Затова се ограничаваме с разглеждане на външните факти – а те говорят сами за себе си.
Почти всички съвременници, дори Казанова, описват Луи като необикновено красив мъж с властно излъчване и силно въздействие върху жените. Той е цивилизован, всестранно образован, вече е имал доста метреси, следователно не е бил наивен по отношение на женската пресметливост. Твърде вероятно е да се е влюбил истински в младата мадам Д'Етиол, съпруга на данъчен откупчик. С представянето ѝ в Двора и обявяването ѝ за маркиза Луи прави истински пробив в закостенялата традиция. Това поведение е нетипично за него, защото биографите му постоянно подчертават, че много е държал етикетът да се спазва във всичките му подробности и е пазел наследството на прадядо си.