– Каква възхитителна млада дама срещнахме днес в езерото! Извънредно красива, не намирате ли и вие, херцогиньо? – попита невинно тя и бе удостоена с унищожителен поглед от Шатору.
Кралят забави ход, докато се изравни с ротмистъра.
– Кажете, граф Дьо Брион, познавате ли дамата?
– О, да, Ваше Величество – усмихна се младият мъж. – Мадам живее със съпруга си в имението "Етиол".
Кралят го изгледа с интерес.
– А ние познаваме ли я?
– О, не, Ваше Величество, тя не посещава Двора.
– Колко жалко...
Херцогиня Дьо Шатору се наведе към ухото на херцог Дьо Ришельо.
– Не искам да знам как ще го направите, мосю Ришельо – изсъска тя с треперещ от гняв глас, – но се погрижете онази жена никога повече да не се явява пред нас в този вид, когато кралят ловува наблизо.
– Трудно мога да постигна нещо – отвърна тихо той. – Все пак се намираме на нейна земя...
В погледа ѝ светна заплаха.
– Не ме разочаровайте, херцоже – изфуча тя и пришпори коня си с такава страст, че Ришельо неволно си спомни времето, когато херцогинята беше негова любовница, а не на краля. Споменът го изпълни с меланхолия. С радост би се опитал отново да стопи студенината ѝ. Той обичаше предизвикателствата.
Шарл стоеше пред Жан силно зачервен. Без да свали прашното пътническо палто, той влетя направо в салона ѝ, където тя вечеряше заедно с майка си, Абел, Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел.
– Как посмяхте! Пред краля! Знаете ли, че граф Дьо Морпа ме повика в кабинета си? Знаете ли какво трябваше да чуя?
Смаяна от бързината, с която случилото се предишния ден бе стигнало до Париж, Жан се изправи бавно.
– Много съжалявам за причинените неприятности – отвърна учтиво тя и добави решително: – Ала бедното животно страдаше и се наложи аз да сложа край.
Шарл я зяпна, сякаш имаше пред себе си глупаво дете.
– Бедното животно страдало? Вие не сте на себе си! – изфуча разярено той. – Граф Дьо Морпа е кралски министър и ръководи парижката полиция!
За човек, чието най-характерно качество е флегматичното равнодушие, съпругът ми показва учудващ темперамент, помисли си изненадано Жан.
– Според мен положението не е чак толкова лошо, Шарл – обади се примирително Льо Норман дьо Турнем.
Шарл се извърна невярващо към чичо си.
– Не било чак толкова лошо? Простете, но аз виждам нещата по друг начин.
Обърна се отново към Жан и нареди строго:
– Още утре ще пишете на граф Дьо Морпа и смирено ще се извините за поведението си.
– На никого няма да се извиня – отвърна хладно Жан.
Шарл шумно пое въздух, ала преди да отговори, в салона влезе Маргарет.
– Простете, мадам... – започна тя, очевидно развълнувана. – Мосю Дьо Брион, ротмистър на Негово Величество, е дошъл да ви поднесе почитанията си от името на краля.
– Мосю Дьо Брион? – зарадва се Жан. – Поканете го – нареди тя, без да обръща внимание на объркването на Шарл.
Граф Дьо Брион, облечен в парадна униформа, влезе в салона, следван от паж с кошница. Кимна на малката компания, после се поклони дълбоко пред Жан.
– Мосю Дьо Брион, каква чест. На какво дължа посещението ви?
Графът се покашля.
– Мадам, Негово Величество ми възложи да ви донеса дивеч. Още веднъж моли за извинение, че е ловувал на ваша земя без разрешение.
Пажът излезе напред, поклони се дълбоко и сложи на масата голямата кошница с дивеча.
Шарл зяпна смаяно.
Жан трудно повярва на думите. Дар лично от краля? Лицето ѝ пламна. Значи не се е представила чак толкова зле, колкото си мислеше.
– Предайте на Негово Величество смирената ми благодарност – усмихна се очарователно тя и склони глава.
Граф Дьо Брион се поклони отново.
– За мен винаги е чест да ви виждам, мадам.
Шарл проследи излизането на кралския пратеник със заплашително смръщено чело. Лицето и шията му бяха станали тъмночервени и Жан се уплаши да не би съпругът ѝ да получи удар.
– От краля? – изтърси гневно той. – От този момент нататък няма да излизате сама с каретата или на езда, разбрахте ли ме?
Льо Норман дьо Турнем се изправи и застана пред племенника си.
– Шарл... – опита се да обясни той. – ... фактът, че кралят лично изпраща дивеч на Жан, би могъл да се тълкува като голямо отличие.
– Точно така – подкрепи го Пари дьо Монмартел, проследил появата на графа с голям интерес.
– Отличие? Че кралят си позволява да прави подаръци на жена ми? Аз няма да търпя това, бъдете сигурен! – извика възбудено Шарл.
Пари дьо Монмартел го погледна втренчено, после се обърна със суха усмивка към Льо Норман дьо Турнем: