– Вашият племенник очевидно не е много интелигентен...
9.
Към края на второто действие откри лицето му сред публиката. Очите им се срещнаха. В първия момент не беше сигурна дали изобщо я е познал, но той бързо наклони глава в знак, че много добре си я спомня, и тъмните очи светнаха развеселено под напудрената перука.
Херцог Дьо Ришельо! Точно той! Избродираният със сребро жакет и грамадните блестящи копчета демонстрираха впечатляващо както винаги кой е той и какъв е – влиятелен, могъщ придворен! Жан усети могъществото му на собствен гръб, защото само няколко дни след срещата ѝ с краля получи заповед, подписана лично от херцога, с която ѝ се забраняваше да се разхожда в гората на Сенар, когато кралят ловува там. Тя побесня и Пари дьо Монмартел и мосю Льо Норман, които ѝ донесоха вестта, едва успяха да я укротят.
Жан си спомни преживяното унижение и пламна от гняв. Червенината сигурно се виждаше въпреки пудрата. Трябваше да внимава, за да не обърка текста. Само след секунди успя да се овладее и вече съсредоточена, се обърна към херцог Дьо Ниверне и херцог Дьо Дюрас, застанли в другия край на сцената, преоблечени като елини.
Всичко можеше да си позволи, само не и да не блесне тази вечер. Защото ѝ беше оказана честта да играе в имението "Шантмерл". Домакинята, мадам Дьо Вилмюр, която подобно на нея беше построила малък театър в извънградското си имение, бе чула за актьорския ѝ талант и я бе поканила да изпълни главната роля.
Столовете в зрителната зала бяха тапицирани с червено кадифе. Днес там седяха все изискани дами и господа, повечето от аристокрацията, някои дори от "Версай". На първо място херцог Дьо Ришельо.
Жан завърши успешно финалния диалог и само след няколко минути вече се кланяше заедно с другите изпълнители пред бурно аплодиращата публика.
Впечатлен, херцог Дьо Ниверне се обърна към нея:
– За мен беше удоволствие и чест да играя с вас, мадам.
Херцог Дьо Дюрас кимна въодушевено.
– Мога само да се съглася с мосю Дьо Ниверне! Благодарни сме ви за великолепното изпълнение.
– О, не, господа, аз трябва да ви благодаря. Защото само благодарение на вашия талант ми се удаде възможност да изпълня ролята си – Жан сведе глава със скромна усмивка.
– Не само талантлива, а и остроумна! – Херцог Дьо Ниверне я гледаше с възхищение.
Чу се скърцане на обръчи и колосани поли. Появи се мадам Дьо Вилмюр и кимна величествено на двамата мъже.
– Отлично, господа, както винаги – после се обърна към Жан: – А вие, мадам Д'Етиол... просто възхитително! – Хвана я подръка и я поведе към залата. – Какво изпълнение! Всеки тук знае, че комедията е върхът на изпълнителското изкуство. Непременно трябва да ми обещаете по-често да играете в моите постановки.
– С удоволствие – отговори Жан и огледа с интерес просторния салон, където гостите стояха на групички, а лакеите поднасяха освежителни напитки и вкусни хапки.
Пари дьо Монмартел, завършено елегантен в гълъбовосив жакет и бели копринени чорапи, се приближи към тях и целуна ръката на Жан.
– Прекрасно, наистина прекрасно! – поздрави я той с искрена радост.
Жан се усмихна. Двамата се виждаха често, защото дворецът "Брюноа", където живееше кръстникът ѝ, се намираше недалеч от "Етиол".
Тя поздрави мадам Дьо Тенсен и граф Дьо Брион и размени няколко думи с Континя д'Естрад. Отпи глътка от лимоновата вода, поднесена от лакея, и усети чуждо присъствие.
Той застана пред нея, безсрамен както винаги.
– Красива и талантлива. Изпълнението ви беше очарователно – рече херцог Дьо Ришельо и добави с дръзка усмивка: – Възхитен съм да ви видя отново.
– Наистина ли? – Жан наклони глава с хладна усмивка и се огледа за някое познато лице. Съзнаваше, че би било крайно неучтиво да му обърне гръб – не можеше да си позволи подобно поведение. Колко жалко! През зимата бе починал старият кардинал Дьо Фльори и Луи XV все още не беше взел решение кого да назначи за министър-председател. Херцог Дьо Ришельо, племенник на великия кардинал Ришельо, пръв министър на Луи XIII, се смяташе за един от възможните кандидати. "Докато е налице възможността да го направят пръв министър и докато херцогиня Дьо Шатору продължава да се ползва с благоволението на Негово Величество, не бива да им се противопоставяме" – беше ѝ обяснил Пари дьо Монмартел, когато Жан гневно го попита дали наистина могат да ѝ забранят да се разхожда в собствената си гора.
Ришельо забеляза сдържаността ѝ и се разсмя.
– О, мадам, нима все още ме мразите заради онази нещастна заповед? Просто изпълних желанието на херцогиня Дьо Шатору, уверявам ви.