Трудно беше да остане равнодушна пред толкова разкош. Специално за бала стените бяха покрити с червена дамаска. От двете страни се редяха блестящи мраморни стели, великолепни камини, огледала, сребърни скулптури, стъклени фигури и огромни картини в златни рамки. Тук живееше кралят. Тези салони демонстрираха по внушителен начин кралското величие и не допускаха съмнение в могъществото на монарха.
Пред входа на Огледалната зала имаше опашка. Охраняващите вратата гвардейци внимателно проверяваха поканите на гостите.
Жан се нареди сред чакащите. С всяка крачка страхът ѝ нарастваше. Оказа се, че гвардейците не пропускат всички гости!
Ами ако и нейната покана не ѝ осигурява достъп до Огледалната зала? Това означава да не види как кралят открива бала в полунощ. Толкова труд за нищо!
Слисаният господин, недопуснат да влезе, очевидно не повярва в лошия си късмет.
– Но аз имам покана! – настоя той.
– Съжалявам, мосю, но тя не ви дава право да влезете в Огледалната зала за откриването на бала. Отстъпете, моля – подкани го строго гвардеецът на вратата.
Венецианският търговец след него имаше повече късмет. Пропуснаха го да влезе, ала Жан така и не видя по какво поканата му се различаваше от тази на предишния господин.
Тя напредваше крачка по крачка и нервите ѝ все повече се опъваха. Само още няколко метра... Двойката пред нея – овчар и нимфа – бе отхвърлена.
Гвардеецът я погледна въпросително.
– Мадам Д'Етиол – представи се тя, стараейки се да изглежда спокойна, и му подаде поканата си. Мъжът потърси в списъка, който държеше в ръка, скоро намери, каквото търсеше, и кимна.
– Заповядайте, мадам.
Жан въздъхна облекчено и мина край него. С дискретен поглед към поканата на отхвърления овчар тя установи, че в горния десен край липсва Бурбонската лилия – вероятно тъкмо по нея различаваха избраните от обикновените гости.
Жан влезе в осветената от безброй свещи огледална зала и спря, заслепена от приказно святкащото море от светлини. Блясъкът на златото и среброто, кристалните полилеи, гладкият мрамор и ярките бижута на гостите се отразяваха в огромните огледала и обгръщаха човешкото множество в топло златно сияние. Нежнорозовите листенца, с които беше посипан подът, ухаеха замайващо и Жан изведнъж се почувства като в приказка.
Яркоцветното множество от гръцки богове, ориенталци, нимфи, духове, куртизанки, китайци, овчари, градинари, романтични цветарки се движеше във всички посоки. Водеха се шумни разговори. Ориенталски благородник явно остана впечатлен от костюма ѝ, защото галантно склони глава в нейната посока. Жан му кимна с усмивка.
Херцогиня Дьо Бранка, облечена в разкошна рокля, украсена с безброй звездовидни диаманти, попипа недоволно сложната си прическа, облегна се на парапета и огледа с интерес пълната зала. Погледът ѝ спря върху една доста закръглена султанка.
– Е, поне херцогиня Дьо Лораге се разпознава без усилия и в най-гъстата тълпа – обърна се тя към херцог Дьо Ришельо, застанал до нея в костюм на Зевс. – Вярвате ли в слуховете, че в момента тя утешава краля на майчинската си гръд?
Ришельо се засмя злобно.
– Да, защото Негово Величество има специфично чувство за вярност. Това ще е последната от сестрите Нел, която ще му стане метреса. Но ако ме питате, аз не съм готов да заложа на нея.
Херцогът погледна през лорнета си и се заинтересува от пищната снага на мускетар, заобиколен от десетина маскирани господа. Под този костюм със сигурност се криеше принцеса Дьо Роан.
– Май ще заложа на онзи възхитителен мускетар – засмя се той и се обърна предизвикателно към херцогинята: – Какво ще кажете за един малък облог? Залагам сто луидора, че тази вечер кралят ще се заинтересува от амазонката.
Херцогиня Дьо Бранкас проследи погледа му и на лицето ѝ се изписа отегчение.
– Принцеса Дьо Роан? Не, скъпи. Сигурна съм, че тя няма да стане новата метреса. Въпреки това ще приема облога. И не само ще го приема, а ще заложа още сто луидора. Според мен изборът на Негово Величество ще падне върху... – тя затърси с поглед в тълпата и откри прелестна млада дама в небесносиня рокля, която в този момент се присъедини към женския мускетар – ... върху онази русалка!
– Графиня Дьо Шеврьоз? Ако наистина сте готова да заложите двеста луидора на младата дама, значи знаете много повече от нас – намеси се в разговора дълбок глас.
Херцогиня Дьо Бранка и Ришельо се обърнаха изненадани. Пред тях стоеше маркиз Дьо Пюизиол.
– О, маркизе, много се радвам да ви видя. – Херцогинята му подаде ръка и маркизът я целуна галантно. – да не би да сте решили да се присъедините към нашата малка игра?