Маркизът се засмя и намести тюрбана на главата си.
– С удоволствие, херцогиньо. Ако позволите...
Той взе лорнета ѝ и внимателно огледа множеството. Първо отдели време на русалката и женския мускетар, събрали около себе си доста мъже. Проследи как принцеса Дьо Роан кокетно се засмя на забележката на висок мъж в костюм на Арлекин, след което русалката уж случайно изпусна ръкавицата си. Арлекинът веднага се наведе да я вдигне, но в този миг нещо привлече вниманието му. Другите господа също се обърнаха към другия край на залата. Маркизът се обърна в същата посока, любопитен да открие причината за този внезапен интерес, и видя зашеметяващо красива древногръцка богиня. Диана, повелителката на лова.
По устните на маркиз Дьо Пюизиол заигра усмивка. Най-сетне разбра защо придворният банкер Пари дьо Монмартел беше дал куп пари за поисканата покана. Само слепец не би забелязал такова очарователно същество.
Маркиз Дьо Пюизиол свали лорнета.
– Е, аз ще се обзаложа не само срещу принцеса Дьо Роан, но и срещу графинята. Освен това, ако позволите, уважаема херцогиньо, ще увелича облога на триста луидора и ще ги заложа на дамата в костюм на Диана.
Кралят стоеше пред огледалото в малкото тайно помещение, граничещо с Огледалната зала, и критично оглеждаше костюма си.
Камердинерът Льо Бел държеше с две ръце главата на дървото, от която оставаха открити само очите и устата, и почтително наблюдаваше господаря си.
Луи нахлузи зелени ръкавици, украсени с искрящи смарагди, и се обърна към Льо Бел.
– Значи казвате, че младата мадам Д'Етиол, която преди време срещнахме в гората, е тук тази вечер?
Льо Бел кимна и се поклони дълбоко.
– Да, Ваше Величество. И ако позволите, тя изглежда невероятно в костюма на Диана.
Кралят тъкмо се готвеше да погледне през шпионката в стената, но се обърна към своя камердинер и се засмя.
– Наистина ли се е облякла като Диана?
– Да, Ваше Величество.
Заинтересуван, Луи вдигна капачето и огледа множеството в Огледалната зала. Повечето придворни се разпознаваха въпреки костюмите. Не само защото Льо Бел го беше осведомил с подробности кой как ще е маскиран, а и защото фигурите и движенията на тези хора му бяха познати до болка – все пак те кръжаха около него всеки ден. Нито костюмите, нито маските запазваха анонимността им. Крехката русалка без съмнение беше графиня Дьо Шеврьоз, а мъжът в костюм на Арлекин със сигурност беше граф Дьо Сенвил. Погледът му се впи в разкошното деколте на висок мускетар – това бе принцеса Дьо Роан. После се насочи към херцогиня Дьо Бранка, чиито злобни коментари за присъстващите живо си представяше. Продължи да търси дамата, която спомена камердинерът му, и най-сетне я откри. Льо Бел не бе преувеличил – тя наистина изглеждаше възхитително.
Кралят се усмихна. Не бе забравил сцената в езерото. Как смело се бе изправила срещу граф Дьо Морпа в мократа си рокля и бе изтръгнала пистолета от ръката му. Впечатляваща млада дама!
Дискретно покашляне го изтръгна от приятните мисли.
– Простете, Ваше Величество, но времето напира.
Кралят кимна.
Церемониалмайсторът удари силно с жезъла си по пода. Все още замаяна от необичайната атмосфера, Жан спря да диша. Музиката и разговорите замлъкнаха изведнъж.
– Нейно Величество Мария Лешчинска, кралица на Франция! – оповести церемониалмайсторът и с дълбок поклон отстъпи настрана.
Жан приклекна в дълбок реверанс. За първи път виждаше Мария Лешчинска и любопитството надви плахостта.
Лицето на кралицата бе сковано, сякаш носеше маска. Следвана от придворните си дами, тя мина под златната арка и се запъти към гостите. Жена на средна възраст – това беше първото впечатление на Жан, но Мария Лешчинска излъчваше достойнство и зрелост, които я изпълниха с уважение. За разлика от всички други кралицата не носеше костюм – това само подчертаваше величественото ѝ излъчване, а украсена с перли бална рокля. Лицето ѝ не беше покрито, в косите ѝ искряха два огромни диаманта.
Кралицата на Франция! За миг Жан изпита угризение на съвестта, като си помисли с какви намерения и надежди е дошла на този бал. Проследи с поглед отдалечаващата се Мария Лешчинска, без да се изправи, защото само след минута церемониалмайсторът отново удари с жезъла си по пода.
– Негово Височество, дофинът на франция Луи-Станислас и съпругата му, дофината Мария-Тереза-Рафаела.
Доста пълен млад мъж, едва навършил шестнайсет години, подаде ръка на съпругата си, с три години по-голяма от него, спря под златната арка и огледа присъстващите с видимо смущение.