Жан си каза, че престолонаследникът по нищо не прилича на харизматичния си баща.
Присъстващите отново се поклониха дълбоко, когато наскоро венчаната двойка, костюмирана като градинар и цветарка, мина по пътеката. Макар и свели глави, гостите на бала се опитаха да хвърлят поглед към испанската принцеса: един ден тя щеше да стане френска кралица. "Момичето изглежда доста уплашено и това е разбираемо при тези неприкрито любопитни и оценяващи погледи", помисли си съчувствено Жан.
– Мили боже, та тя не носи дори руж – пошепна на придружителя си дамата зад нея, скрила лице зад ветрилото. В този миг церемониалмайсторът за трети път удари с жезъла си по пода и нахалната дама моментално млъкна.
– Негово Величество Луи XV, крал на Франция!
Жан впи поглед във вратата. Изведнъж ѝ стана горещо. Кралят бе облечен като тис. Костюмът му имаше точно формата на грижливо подрязваните дървета от този вид в дворцовия парк. Придружен от четирима гвардейци, той застана под златната арка, вдигна глава и огледа затихналото множество.
Кралят! Дали ще я познае?
Гостите се поклониха още по-дълбоко. Кавалерите се отпуснаха на едно коляно, дамите затвориха ветрилата и сведоха глава. Сърцето на Жан биеше все по-силно.
Внезапен шепот я накара да вдигне глава. За момент повярва, че е станала жертва на оптична измама – под арката стояха цели осем дървета!
– О, колко забавно от страна на Негово Величество! – звънна женски глас от другата страна на залата. Гостите отговориха с одобрителни смехове и кимвания. Осемте тиса, един от които беше кралят, закрачиха в редица през голямото помещение.
Щом стигнаха до танцовата площадка, дърветата спряха. Само едно продължи напред. Кралят!
Жан проследи с горящ поглед как Луи застана пред подиума, където бе събрано кралското семейство, и се поклони пред дофината. Очевидно смаяна от необичайното зрелище, испанската принцеса имаше нужда от малко време, за да се овладее. Най-сетне тя направи скован придворен реверанс, подаде ръка на краля и двамата излязоха в средата на залата, за да открият бала с менует.
Кралят танцуваше добре и гостите го следяха с видимо одобрение. Движенията му бяха елегантни и хармонични, позата изправена и горда.
След първия танц към краля се присъединиха и другите тисове, поканили кралските дъщери и придворните дами с най-висок ранг. Жан се опита да излезе малко по-напред, за да вижда по-добре танцуващите, а и те да я видят.
Осемте танцуващи тиса представляваха прекрасна гледка. След няколко завъртания и смени на партньорките дори най-внимателните наблюдатели вече не бяха в състояние да кажат кой от тисовете е кралят. Номерът беше успял!
За момент Жан повярва, че една от тъмнозелените фигури се обръща към нея, и сърцето ѝ спря да бие. В следващия миг обаче към танцуващите се присъединиха още много двойки и зелените фигури изчезнаха в навалицата. Ориенталски благородник покани Жан и тя прие с леко разочарование.
– Определено никога не съм ви виждал в Двора, иначе със сигурност щях да запомня грациозните ви движения – заговори я ласкателно партньорът ѝ.
– Наистина ли?
Той кимна и я притисна силно до себе си. Жан усети натрапчивия му парфюм с аромат на виолетки и потръпна.
– Кажете ми името си, красива Диана. Обещавам да запазя тайната ви.
– Но това би означавало да се лишим от цялото очарование на вечерта! – отговори тя, благодарна, че следващата фигура на танца я отдалечи от него.
– Напротив, напротив! – възрази той и отново я притисна до гърдите си.
– Ако позволите, мосю... – прозвуча в този миг властен глас. Тисът, внезапно изникнал пред тях, подаде ръка на Жан.
Ориенталският благородник изгледа с недоволно изражение зелената фигура, но в крайна сметка направи поклон и отстъпи. Дървото не го удостои повече с поглед. Цялото му внимание се съсредоточи върху Жан.
– Мадам?
Гласът му прозвуча дрезгаво. Погледът му бавно се плъзна по фигурата ѝ и улови всеки детайл: от малкия златен колчан и лунния сърп в косите ѝ до деколтето и крехката талия, украсени с перли.
Въпреки маската и костюма Жан изведнъж се почувства гола.
– Ваше Величество... – промълви тя и сведе глава.
Смарагдите на ръкавиците му отразяваха светлината на свещите. Той стисна пръстите ѝ и тя изпита внезапна топлина. Двамата се присъединиха към танцуващите.
– Е, мадам, как да разбираме костюма ви? Може би е намек? – попита кралят по време на едно завъртане и я задържа в прегръдката си малко по-дълго, отколкото беше редно. Натискът на ръцете му ускори дишането ѝ. Лицето му се намираше само на сантиметри от нейното и тя видя съвсем ясно очите му, святкащи под маската.