– Това, Ваше Величество, оставям изцяло в ръцете на онези, които благоволят да ми обърнат внимание.
Кралят се засмя тихо и продължи да танцува. Без да откъсват поглед един от друг, двамата се оставиха музиката да ги води. Ръцете им се докосваха, отдръпваха се, пак се допираха и при следващото завъртане отново се търсеха.
Жан усети топлия му дъх в ухото си и отново чу дълбокия му глас:
– Мадам ще прости баналността на думите ми, но вашата красота и прелест затъмняват всички останали тази вечер.
– Причината е само в близостта на Ваше Величество.
Кралят наподоби поклон и отново впи поглед в лицето ѝ. Жан се взираше като замаяна в тъмните очи и танцуваше, напълно забравила къде се намира и кой е партньорът ѝ. Едва краят на менуета я върна в действителността.
Кралят вдигна ръката ѝ към устните си.
– Благодаря ви за танца, мадам. Вие сте...
– Сир! Сир!
Смаяна, Жан видя как морето от маскирани се раздели, за да направи път на закръглена дама, изстреляла се към тях със забележителна скорост. Лицето ѝ сияеше.
– Това сте вие, сир, сигурна съм!
Дамата хвърли кратък поглед към Жан, кимна ѝ пренебрежително и умело се промуши между нея и краля. Разкошната роба, обшита със скъпоценни камъни, я закри почти изцяло.
– Ах, Ваше Величество, мен не можете да заблудите. Даже в залата да имаше двайсет тиса, пак щях да ви позная – продължи сладникаво дамата.
Кралят учтиво наклони глава.
Султанката затрака с мигли.
– Умолявам ви, Ваше Величество, подарете ми следващия танц! – Без да се бави, тя мушна ръка под лакътя на краля и го повече към паркета. Луи изчезна в тълпата, без да се обърне нито веднъж.
Херцогиня Дьо Бранка, заела най-добрия наблюдателен пост в залата, се обърна с доволна усмивка към маркиз Дьо Пюизиол:
– Е, скъпи маркизе, боя се, че сте на път да изгубите облога. Кралят току-що позорно изостави вашата Диана.
– Наистина ли смятате така? – Маркизът се усмихна хладно. – Позволете – помоли той и взе лорнета на херцогинята.
Да, кралят, по-точно тисът, за който се смяташе, че е кралят, танцуваше с дебелата султанка. А Диана стоеше сама в края на паркета. Маркизът въздъхна и отпусна лорнета.
Пред Жан застана горски дух и я покани да танцуват. Тя кимна учтиво и му подаде ръка. Докато изпълняваше сложните фигури на танца, мислеше единствено за краля. Не можеше да повярва, че я е изоставил просто така. Дали ще я покани отново? Улови се, че през цялото време търси с поглед тъмнозелени фигури.
Горският дух я наблюдаваше развеселено.
– Боже, колко тъжна вечер! Дамите се интересуват само от дървета – оплака се той и ѝ намигна съзаклятнически.
Жан се усмихна с отсъстващ вид и отново потъна в мисли.
Ами ако онова, което се беше случило по време на танца с краля, е само плод на въображението ѝ?
Внезапно Жан забеляза, че партньорът ѝ се движи към края на паркета, и го погледна изненадано. Той се наведе доверително към ухото ѝ.
– Мадам, един общ приятел, към когото в момента са устремени твърде много погледи, желае да ви види. – Гласът му прозвуча необичайно настойчиво.
– Да ме види? – Жан изобщо не разбра какво се иска от нея.
В същия момент горският дух я изведе от танцовата площадка и отвори странична врата, скрита зад голямо огледало.
– Но, мосю!
– Бързо, бързо!
Преди Жан да успее да реагира, мъжът я бутна да мине през вратата. Озоваха се в тесен коридор, тапициран с копринени тапети. Горският дух улови ръката ѝ и я поведе по тясна вита стълба. Смаяна, тя го последва безропотно. Качиха се на горния етаж, той отвори първата врата, поклони се и я бутна да влезе.
– Какво означава това? – попита тя и се обърна към него, но в този момент той затвори вратата и изчезна.
Жан се огледа слисано. Намираше се в малък, луксозно обзаведен салон. Видя елегантни кресла, канапе, дебел килим на пода. В камината гореше буен огън. Отиде до прозореца. Маската ѝ убиваше и тя свали дясната си ръкавица, за да я отвърже.
Погледна навън и ахна възхитено. Оттук се виждаше целият огромен, ярко осветен парк на двореца. По дългите прави алеи стояха гвардейци с факли. Гледката я зашемети.
– Харесва ли ви?
Жан се обърна стреснато. Кралят, влязъл безшумно през тайна врата в стената, бавно сваляше маската от главата си.
Жан втренчи поглед в лицето му. Той стоеше само на метър от нея и тя за първи път имаше възможност да го види ясно, във всички подробности: тъмни очи под високи вежди, ясно очертани скули, красиво извита горна устна, която му придаваше подигравателно и леко надменно изражение. В средата на трийсетте, кралят несъмнено беше много красив мъж. "Прекалено красив", помисли си тя в прилив на нервност. Стоеше пред нея гордо изправен, костюмът ни най-малко не скриваше широките му рамене. Всяка жена би се почувствала привлечена от такъв мъж, даже да не беше кралят на Франция.