Младият мъж се поклони за довиждане, слезе от каретата и изчезна в нощта.
Кочияшът подсвирна и конете препуснаха.
14.
Льо Норман дьо Турнем размени кратък изнервен поглед с Пари дьо Монмартел. И двамата бяха отчаяни. Жан даваше само едносрични, нищо незначещи отговори.
– Значи танцувахте с него? – опита той още веднъж.
– Да – отвърна студено Жан.
– Колко пъти?
– Веднъж.
– И?
– Той е отличен танцьор.
– Питам дали ви е казал нещо лично! – В гласа на Льо Норман дьо Турнем ясно се усещаше нетърпение.
– Направи ми най-обикновен комплимент за костюма ми.
– И нищо повече? – намеси се невярващо Пари дьо Монмартел.
– Един от придворните ми връчи покана за бала на град Париж – добави все така хладно Жан.
Нямаше никакво намерение да им описва срещата с краля в малкия салон. Сведе глава, за да избегне настойчивите им погледи, и си спомни за пакета, получен тази сутрин по куриер. Какво беше учудването ѝ, когато вътре откри роза и черно-бял костюм на домино. И за костюма няма да им каже.
Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел се постараха да прикрият разочарованието си.
– Оставам с впечатление, че вечерта не е минала много добре – отбеляза Льо Норман дьо Турнем, когато двамата си тръгнаха.
– Прав сте – съгласи се придворният банкер. Инстинктът му подсказваше, че Жан премълчава нещо важно. Взе си щипка емфие и кимна окуражително. – Още нищо не е изгубено. Все пак е получила покана за следващия бал.
Жан се взираше замислено в черно-белия костюм – заедно с розата той все още лежеше в отворената кутия до тоалетката ѝ. Отпрати камериерката и остана сама в спалнята си.
Срещата с краля я бе развълнувала и тя прекара безсънна нощ. Никога досега не беше срещала мъж, който да се отнася с нея по такъв противоречив начин. Отначало изрази възхищение, едва ли не нежност; после стана надменен и я нарани дълбоко. Остави я да си отиде, а после ѝ изпрати извинение и покана за бала на град Париж. Не ѝ се искаше да признае, но поканата я зарадва много. Същевременно я обхвана страх.
Защо кралят иска да я види отново? Дали възнамерява да преживее кратко приключение с жена от народа? Възможно ли беше дама с нейното положение да се надява на нещо повече от мимолетно преживяване? Отново го видя пред себе си и се уплаши още повече, защото осъзна колко силно я привлича той. За първи път се чувстваше по такъв начин.
Взе розата и внимателно плъзна показалец по острите бодли. Замисли се за Шарл. Той ще остане в Нормандия поне четири седмици, бе казал Льо Норман дьо Турнем. Не изпитваше угризения на съвестта спрямо мъжа си, макар да знаеше, че при цялото си тромаво добродушие той никога няма да ѝ прости, ако му изневери. Спомни си как реагира, когато кралят ѝ изпрати дивеч, и въздъхна. Независимо от сериозната подкрепа на Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел, тя знаеше, че е започнала много опасна игра.
Ала когато на следващата вечер пристигна карета, за да я отведе в Парижкото кметство, Жан забрави страховете и съмненията си. Чувстваше се развълнувана като младо момиче преди първия бал. Тя, Жан-Антоанет д'Етиол, отиваше да се срещне с краля! Коя жена не би се радвала на такава среща?
Площадът пред кметството гъмжеше от народ. На стълбището към залата сякаш се бе стекъл половината Париж. Поканените гости отново бяха в пъстри костюми.
– Простете! – За стотен път полата на Жан се закачи в нечии обувки и тя едва не падна. Нетърпеливо дръпна тънката материя на черни и бели карета и с мъка изкачи следващото стъпало. Хората я притискаха от всички страни. Тя усети как в тази ужасна задуха грижливо направената и напудрена прическа започна да се разваля – бавно, но сигурно.
Херцог Д'Айен бе дошъл да я вземе с карета и сега, в костюм на Арлекин, се изкачваше редом с нея, като се стараеше да държи хората на разстояние, но нямаше сили да се справи сам с такава тълпа.
Най-сетне стигнаха до входа на балната зала и Жан въздъхна облекчено. Посрещна ги музика. Залата беше препълнена. С изключение на неколцина уважавани граждани и на градската управа, заели място на специална трибуна, поканените празнуваха така непринудено и буйно, че Жан се смая.
Ако се съдеше по зачервените им бузи, повечето гости вече бяха пийнали порядъчно. Шумни смехове и весели викове се смесваха с музиката. Стотици мъже и жени опустошаваха бюфетите и винените мехове, а танцуващите не се притесняваха да се държат за талията, вместо за ръце. Доста господа, захвърлили перуките си по масите, бършеха запотените си глави.