Выбрать главу

Жан никога не беше виждала такава пъстра и весела тълпа. Разликата с бала във "Версай" беше огромна – тук празнуваше народът. Тя се обърна към херцог Д'Айен и се постара да надвика музиката:

– Невъзможно е Негово Величество да дойде на такова място!

Херцогът понечи да ѝ отговори, но в този момент зад тях прозвуча развеселен глас:

– И защо не? Казват, че кралят обича подобни празненства.

Жан се обърна стреснато. Той стоеше съвсем близо до нея, също толкова едър и внушителен, колкото го помнеше. През двете си безсънни нощи си го беше представяла точно такъв. Носеше черна наметка на домино. Широкопола шапка с перо скриваше част от лицето му, но очите святкаха все така изкушаващо зад тясната маска.

Жан загуби дар слово. Луи наистина бе тук, при нея. Придружаваше го един-единствен охранител, маскиран като ориенталски воин.

Кралят се усмихна леко, посегна към ръката ѝ и я отведе зад една колона.

– Е, мадам, простихте ли ми? – попита тихо той, втренчил поглед в лицето ѝ.

Жан кимна колебливо. Без да отдели поглед, той целуна ръката ѝ и макар да усещаше в гърба си хладната мраморна стена, внезапно ѝ стана горещо. Той се наведе над нея и тя потръпна от допира на тялото му.

– Радвам се, че сте тук – пошепна дрезгаво той и нежно помилва бузата ѝ. Лицето му почти я докосна, когато покрай тях премина група шумно разговарящи гости. Червенобуз разбойнически капитан приятелски потупа краля по рамото.

– После ще се натискате, сега вървете да танцувате! – извика весело той, хвана Луи за ръкава и понечи да го повлече със себе си. Жан се вцепени.

За миг лицето на краля стана мрачно и заплашително, но много бързо се разведри.

– Добрият човек има право – засмя се той и стисна ръката ѝ. – Ако позволите, мадам...

*

Херцог Д'Айен се обърна към ориенталския воин, зад чиято маска се криеше самият херцог Дьо Ришельо.

– Да знаете, че тази страст на Негово Величество да се смесва инкогнито с народа ще ме прати в гроба.

Младият мъж въздъхна и отново втренчи бдителен поглед в своя господар, който танцуваше с мадам Д'Етиол.

Ришельо кимна, без да показва изненадата си. Нямаше представа, че кралят е дошъл на бала, за да се срещне с жена. Непознатата придружителка на Негово Величество танцуваше отлично. И двамата бяха в костюми на домино – следователно бяха се уговорили предварително. Движенията на дамата го заплениха. Подобно на краля и тя се бе приспособила съвсем естествено към начина на танцуване на простия народ. Излъчваше грация, ала опитното му око веднага разбра, че не е от Двора. На движенията ѝ липсваха благородната стилизация и изкуствеността, така характерни за дамите от "Версай". Въпреки това му се струваше, че я познава. В сърцето му покълна подозрение.

– Коя е дамата? – попита той, наведен над младия херцог Д'Айен, стараейки се да говори небрежно.

– Мадам Д'Етиол. Съпруга на някакъв си откупчик на данъци. – Капитанът на кралските гвардейци вдигна рамене.

Херцог Дьо Ришельо не успя да скрие смайването си.

– Д'Етиол? Малката буржоазка, която злепостави граф Дьо Морпа по време на онзи лов?

Херцог Д'Айен кимна.

– Мили Боже! – Херцог Дьо Ришельо избухна в смях.

Гвардейският капитан иронично изкриви лице.

– Но моля ви, мосю Дьо Ришельо! Убеден съм, че този път не сте имали удоволствието преди краля!

*

Бързият ритъм на музиката владееше и двамата. Жан се наслаждаваше на въздушните си движения и танцуваше с развени поли, без да я е грижа за приличието. Кралят беше отличен танцьор. Последва примера на другите и просто сложи ръка на талията ѝ. За съжаление танцовата площадка беше препълнена и двамата често се сблъскваха с други двойки.

– О! – засмя се звънко Жан, когато множеството танцуващи ги притисна към една от статуите в залата и изсеченото от мрамор лице, което се залюля леко над главите им, се оказа образът на краля.

Натискът на ръката му върху талията ѝ се засили. Луи я погледна с добре изиграна строгост.

– Нима смеете да се шегувате с Негово Величество, мадам?

– Дори не бих помислила подобно нещо! Бъдете уверен, че съм негова най-предана поданица – отговори сериозно Жан, но очите ѝ засвяткаха дръзко.

Луи избухна в смях и отново я отведе на танцовата площадка. През цялото време не откъсваше поглед от лицето ѝ. Тя му се усмихна и той се наведе към ухото ѝ.

– Вие ме омагьосвате, мадам – произнесе тъмният глас и сърцето ѝ заби лудо. Погледна го в очите и напрежението помежду им завибрира с нова сила. Развълнувана като никога досега, Жан се стремеше към повече близост с мъжкото тяло.