Направиха няколко фигури и множеството ги тласна към едър господин, костюмиран като слънце, който се движеше със замах.
При следващото завъртане слънчевият диск върху главата на мъжа закачи широкополата шапка на краля и я отнесе. Луи едва успя да задържи перуката си, но не усети, че заедно с шапката е изчезнала и маската му.
– О, пардон!
Мъжът, забелязал какво е сторил, спря, за да върне шапката на непознатия танцьор. Дебелата му партньорка, увита в розов тюл, се закиска весело.
Мъжът се обърна към Луи и му подаде шапката, но като видя лицето му, замръзна насред движението. Очевидно не знаеше как да реагира.
Дебелата госпожица се оказа много по-бърза. Първо огледа изумено Луи, после премести поглед към мраморната статуя, която, трябва да признаем, много приличаше на живия крал, и шумно пое въздух. Островръхата ѝ шапка се заклати застрашително.
– Ама това е кралят! – изпищя тя и тънкият ѝ глас се пречупи.
Тълпата утихна. Десетки, стотици глави се извърнаха към краля.
Херцог Д'Айен и херцог Дьо Ришельо изникнаха буквално от нищото и застанаха от двете страни на своя господар.
– Приликата е поразителна, нали? Но нима сред вас поне един човек ще повярва, че Негово Величество е дошъл на този бал? – попита дръзко херцог Д'Айен и се изсмя.
Умелата преструвка целеше да покаже пълното безумие на подобно предположение. Ала дебелата госпожица, на крачка от припадък, въобще не му обърна внимание. Тя и застаналите наблизо бяха вперили взор в лицето на краля, неспособни да решат дали зрението не ги лъже.
Херцог Д'Айен размени бърз поглед с херцог Дьо Ришельо. Двамата незабележимо отвориха наметките си.
Оркестърът спря да свири и в залата се възцари тишина.
Усетил стотици човешки очи да се взират в лицето му, кралят изведнъж се промени. Вирна глава и огледа множеството с чисто кралска гордост и надменност. Ако досега някой се бе усъмнил в идентичността му, в този миг всички разбраха кой ги е почел с присъствието си.
Мъж с бледо лице излезе напред, олюля се и падна на колене пред своя господар.
– Ваше Величество – заекна той и понечи да му целуне обувките, но в следващия миг се отдръпна, за да не бъде прободен от блестящото острие на шпага.
– Не се приближавайте до краля, мосю – рече студено херцог Д'Айен и тихият му глас не остави и капчица съмнение, че няма да допусне безредици.
Мъжът се дръпна уплашено.
– Направете място за краля!
Херцог Д'Айен размаха шпагата си във всички посоки и хората побързаха да освободят място за минаване.
– Изведете го бързо, докато държа тълпата в шах! – изсъска младият гвардейски капитан към херцог Дьо Ришельо. – Място за краля, казах! – извика отново той и направи още една крачка напред, за да изтласка тълпата.
– Ваше Величество, моля ви! – пошепна тревожно Ришельо, който моментално бе скрил Жан зад гърба си.
Луи кимна студено и закрачи с високо вдигната глава през навалицата. Хората се разстъпиха, за да му направят път. Някои се кръстеха, сякаш виждаха призрак, но повечето зяпаха с ококорени очи и широко отворени уста. Стара жена захълца шумно. Мъже и жени изглеждаха като упоени, но беше само въпрос на време да проумеят, че кралят наистина е танцувал в залата с тях. Тази представа изпълни Жан с ужас. Изведнъж си спомни великденската процесия, която проследи заедно с Абел – обезумели лица, крясъци, пристъпи на истерия. Тълпата беше известна с необузданите си реакции при появата на своя владетел.
Почти бяха стигнали до вратата, когато Жан усети как залата се раздвижи. Чуха се първите викове:
– Луи!
– Vive le Roi! да живее кралят!
– Побързайте, Ваше Величество! – помоли задъхано Ришельо.
Няколко гвардейци, успели да си пробият път към своя крал, се притекоха на помощ, за да спрат хората, устремили се към вратата.
Най-сетне излязоха на стълбището. Жан усети ръката на Луи върху рамото си и с учудване установи, че той не се притеснява ни най-малко, а изглежда развеселен, дори се забавлява от случващото се.
Тя повдигна полата си, за да тича по-бързо. Оставаше им да прекосят площада пред кметството, а той гъмжеше от хора и превозни средства. Все повече глави се обръщаха след тях.
Херцог Дьо Ришельо отвори вратичката на наемна карета, спряла малко встрани от навалицата. Жан усети как нечия силна ръка я изтегли вътре.
– Тръгвай! Веднага! – изкрещя херцогът.
Кралят се отпусна на седалката срещу Жан и избухна в смях.
– Мили боже, отдавна не бях се забавлявал така! – извика той и впи пламтящ поглед в деколтето на Жан, която все още трепереше от вълнение.