Тя усети погледа му и бузите ѝ пламнаха още по-силно.
Ришельо, настанил се до краля, я зяпаше безсрамно, но тя пренебрегна дръзкия му поглед. Във вълнението си почти забрави факта, че ориенталският воин е тъкмо този безсрамен придворен. Един Господ знаеше защо кралят го е избрал за свой придружител.
Само след миг някой отвори вратичката и в трополящата карета се метна херцог Д'Айен. Младият капитан падна изтощено на седалката и хвърли сърдит поглед към своя крал.
– Кълна се в честта си на ваш гвардейски капитан, Ваше Величество, повече няма да търпя рискованите ви начинания. Хората напълно обезумяха.
По улиците на Париж кипеше живот. Навсякъде се чуваше музика, смехове, крясъци и песни. Хората пиеха и се забавляваха. По осветените от факли и фенери улици се движеха стотици фиакри, файтони, великолепни екипажи и носилки.
Кралската карета зави в тясна уличка, но въпреки това напредваше бавно. Херцог Д'Айен погледна през прозорчето и поклати глава.
– Целият град е задръстен.
По лицето на краля се изписа досада.
– Боже мой, ако дадете луидор на файтонджията, сигурно ще кара по-бързо.
– Простете, Ваше Величество, но ако му дам луидор, веднага ще разбере кой сте, защото това ще е годишната му печалба – отбеляза сухо херцог Дьо Ришельо.
Внезапно само на няколко метра от тях се чу ужасяващ трясък, последван от плющене на камшици, цвилене на коне и възбудени викове.
Херцог Д'Айен рязко дръпна кожената завеска пред прозорчето на файтона и провря глава навън, за да разбере какво става.
– Злополука ли? – осведоми се Ришельо.
– Да, два файтона са се ударили – отвърна раздразнено херцогът. – А уличката е твърде тясна, за да минем покрай тях. Няма обаче и как да се върнем. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме.
– Само това ни липсваше – въздъхна Ришельо.
– Хайде да слезем и да вземем друг файтон – предложи кралят.
– Вече ви казах, Ваше Величество, целият град е задръстен! А и не е редно да ходите неща – възрази херцог Д'Айен. – Налага се да чакаме. Не ми се вярва да се върнем във "Версай" преди разсъмване.
Луи видимо се ядоса. Не беше свикнал да чака.
– Нямам намерение да седя до утре в този файтон.
– Моля ви, Ваше Величество!
– Мосю Д'Айен е прав – намеси се херцог Дьо Ришельо. – Ще чакаме. Щом отстранят препятствието, ще се опитаме да си пробием път до двореца "Тюйлери" и ще останем там до разсъмване. Тогава всички ще спят и ще се върнем спокойно във "Версай". Ако Ваше Величество тръгне пеш по улиците точно сега, ще се изложи на голяма опасност.
– Няма никаква опасност – възрази твърдо кралят. – Париж е достатъчно голям град и бихме могли да прекараме времето до разсъмване на много по-приятно място, отколкото в този жалък файтон.
Херцог Д'Айен се уплаши още повече.
– Ваше Величество, умолявам ви...
Жан, която се опитваше да гледа през прозореца, за да не смущава мъжете, неочаквано се обърна към краля.
– Прощавайте, Ваше Величество – промълви колебливо тя, – мястото не е достойно за вас, знам, но градският дом на чичо ми е съвсем близо...
Д'Айен и Ришельо я изгледаха, сякаш си е изгубила ума.
– Много мило от ваша страна, мадам – възрази младият капитан, – но вероятно разбирате, че Негово Величество не може да влезе в която и да е градска къща!
– И защо не? – попита пренебрежително кралят. – Това е много по-умно, отколкото да стоим до изгрев слънце на тази ужасна уличка.
Тонът му не търпеше възражение и двамата мъже кимнаха примирено.
– Моля да ми дадете маската си, мосю Дьо Ришельо! – протегна ръка кралят.
Херцогът побърза да изпълни нареждането. В следващия миг четиримата вече бяха на улицата и си пробиваха път между празнуващите парижани.
Икономът Арно им отвори вратата полузаспал, по халат, и смаяно премести поглед от Жан към тримата ѝ костюмирани придружители.
– О, добър вечер, мадам Д'Етиол. Мосю Льо Норман дьо Турнем в момента не е в Париж – заяви той и ги пропусна да влязат в преддверието.
– Знам – кимна тя и разтвори чернобялата си наметка. – Градът е задръстен, затова ще прекараме остатъка от нощта тук. – Жан посочи Д'Айен и Дьо Ришельо. – Моля отведете господата в гостните стаи, а за... мосю пригответе покоите на чичо ми.
Арно кимна учтиво и повика лакей да поеме наметките им.
Херцог Д'Айен свали горната си дреха и се наведе към ухото на Ришельо.
– Невероятно! Ще нощуваме в къщата на буржоа! Кралят май не мисли какво прави...
Ришельо се засмя с разбиране.
– О, не се безпокойте за Негово Величество, драги. Той винаги знае какво прави. Обзалагам се, че няма да напусне къщата, без да е видял фустите на дамата. Ако мислите друго, значи не го познавате достатъчно добре.