Арно се поклони пред двамата придворни и посочи стълбището.
– Моля да ме последвате, господа!
Покоите на мосю Льо Норман дьо Турнем бяха най-хубавите и най-луксозните помещения в къщата: просторна спалня, antichambre и малка библиотека, обзаведени със скъпи, редки мебели. Още като дете Жан се възхищаваше на златните обкови и изкусните орнаменти от скъпоценни фурнири по тях и ги смяташе за изключително елегантни, но тази нощ, в присъствието на краля, стаите изведнъж ѝ се видяха жалки и недостойни.
Луи, все още с наметка и маска, огледа любопитно малкия салон и се обърна с гръб, докато лакеят подреждаше плодове и вино на масата.
Жан трепереше от нерви. Трябваше да намери начин да го изведе от къщата на чичо си, и то възможно най-бързо. В никакъв случай не искаше да изглежда така, сякаш му се предлагаше. Вече се укоряваше, задето сама се напъха в тази неловка ситуация. Даваше си сметка, че никой няма да ѝ повярва, но докато седяха във файтона, тя мислеше единствено на каква опасност ще се изложи кралят, ако го разпознаят още веднъж. Едва когато влязоха в дома на Льо Норман дьо Турнем, осъзна колко недвусмислено бе прозвучала поканата ѝ.
Жан изчака лакеят да излезе от салона и направи реверанс.
– Ако Ваше Величество ме извини...
Луи бързо свали наметката и маската и се обърна към нея. Пронизващият му поглед я накара да отстъпи крачка назад.
– Не си отивайте. Останете с мен – помоли тихо той.
Сърцето ѝ заби лудо. Погледна право в очите и остана на място, макар да съзнаваше, че прави грешка. Изведнъж си спомни какво ѝ каза Пари дьо Монмартел: "Кралят е прекарал по една нощ с много жени и е забравил имената им още на следващата сутрин. Ако искате повече от това, не отстъпвайте веднага. Не се поддавайте на увещанията му, за да не изгубите единствения си коз." Излишни думи, помисли си тогава тя, защото нямаше намерение да се отдаде на краля още при първата им среща. Ала това беше, преди да застане лице в лице с Луи, преди погледите и характерният му дрезгав глас да я развълнуват до дън душа. Никога не се беше чувствала така несигурна. И то не само защото мъжът пред нея беше кралят на Франция.
Той направи крачка към нея и я привлече към себе си. Тя се опита да се отдръпне, но той я задържа.
- Простете, че злоупотребявам c гостоприемството ви, но от бала във "Версай" мисля само за вас.
- Сир, аз ...
В същия миг устните му завладяха нейните и задушиха възраженията ѝ. Страстта и настойчивата му целувка ѝ отнеха способността да разсъждава. Съпротивата ѝ се стопи. Опитите ѝ да се отбранява срещу изпълващите я чувства се оказаха напразни. Забравила какво смяташе да предприеме, тя го прегърна и отговори на целувката му.
Устните му се отделиха от устата ѝ. Той покри с леки целувки шията ѝ, мина по линията на голото ѝ рамо и слезе към вдлъбнатинката между гърдите ѝ. Заля я вълна от парещо желание. Топлият му дъх погали деколтето ѝ. Сръчните му пръсти вече развързваха връзките на корсажа.
Силното му тяло се притискаше настойчиво към нейното. Жан простена задавено и отметна глава назад. Луи сложи ръка на тила ѝ и умело издърпа от косата ѝ фуркетите от слонова кост. Тежката кестенява коса се разпиля по голите ѝ рамене.
Той я погледна безмълвно, после без никакво усилие я вдигна и я отнесе до леглото. Развърза шнуровете на полата ѝ и свали ризата си.
Светлината на свещите придаваше на кожата му бронзова окраска. В тяло по нищо не приличаше на Шарл. Мускулите му издаваха, че обича движението. Излъчваше пулсираща енергия и необуздана воля за живот, които я привличаха неустоимо, много повече от впечатляващата му външност.
Жан милваше твърдите мускули и се наслаждаваше на играта им под бронзовата кожа. Потрепери от радост, когато той плъзна устни по гърдите ѝ, остави пареща диря към корема и слезе към слабините ѝ. Ръцете му милваха меката кожа от вътрешната страна на бедрата и увеличаваха възбудата ѝ. Когато най-сетне проникна в нея, тя простена от наслада.
Луи се задвижи внимателно, мъчително бавно и тя си помисли, че няма да издържи на напрежението. Ала когато затвори очи, той извика:
– Не, не така! Гледайте ме, Жан, искам да виждам какво преживявате!
Тя се подчини и впи поглед в очите му. Дишането му се ускори. По кожата му избиха капчици пот. Движенията му постоянно се ускоряваха. Телата им се сляха в трескава възбуда, потопиха се едно в друго, насладиха се на вкуса си и се превърнаха в едно. Времето спря, после експлодира и се изля в море от сладостни усещания.