— Невъзможно — промълви той.
Защото зад осветения от свещ прозорец седеше най-красивата жена, най-прекрасната любов в живота му. А срещу нея — удивително хубав мъж. Двамата бяха вдигнали чашите си и пиеха шампанско.
„Навън ли съм, или вътре? — зачуди се Андре. — Това там аз ли съм, също като преди, лудо влюбен? Какво?“
Можа само да преглътне, когато погледът на красивата млада жена за миг се плъзна като сянка по него и отмина. После тя се усмихна на приятеля си от отсрещната страна на огряната от свещите маса. Зашеметен, Андре откри входа, влезе вътре и застана близо до двамата, които си шепнеха и тихо се смееха.
Тя беше по-красива, отколкото през всички нощи, през които си бе представял безбройните й имена. Пътуванията из Париж бяха дали цвят на лицето й и бяха направили по-ярки невероятните й очи. Времето беше обогатило дори смеха й.
Публиката пред прозореца видя как Андре казва:
— Извинете ме.
Красивата млада жена и хубавият мъж погледнаха към него. В очите й не проблесна спомен, устните й не се усмихнаха.
— Мадам и мосю Подставенови? — сковано попита Андре.
Те се хванаха за ръце, кимнаха и казаха заедно:
— Да?
И допиха виното си.