— За теб. Още не е Коледа, но искам ти първа да носиш парфюма ми.
— Коледа е, Коко.
Мися засия. Отпусна се в едно кресло с парфюма в ръка. С възторг завъртя кутийката, после я отвори и внимателно извади флакона, за да огледа и него.
Габриел се облегна на писалището и продължи да наблюдава приятелката си. Беше удоволствие да гледа как Мися оценява подаръка ѝ. Тя не бе взела участие в процеса на създаването на парфюма, но оценката ѝ беше много важна и вероятно щеше да я осветли относно реакциите на клиентките ѝ. С нарастваща нервност се заигра с нанизите перли, дълги почти до талията ѝ.
— Тези шлифовани ъгли са чудесно хрумване — изкоментира Мися, заета със стъкления флакон, и вдигна поглед към Габриел. — Много е ефектно. Без никакви финтифлюшки. Гениално! Как ти хрумна? Ако си спомням добре, аптекарското шишенце от несесера на Бой беше по-различно.
— Случи се една вечер в „Риц“ — спомни си Габриел. — Бях сама, занимавах се с проектите. От време на време поглеждах през прозореца и ми направи впечатление, че площад „Вандом“ има форма на осмоъгълник. Това ме наведе на идеята да променя формата на оригинала.
Мися отвори флакона и капна малко парфюм върху китката си, там, където бие пулсът.
— Вече познавам аромата, но не мога да му се наситя, признавам.
— На първо време имаш достатъчно — кимна с усмивка Габриел и си запали цигара.
Въодушевлението на Мися не само я успокои, но ѝ достави голяма лична радост. Това беше нейният триумф. Знаеше, че Мися ще направи реклама на парфюма ѝ сред изисканото общество.
— Жалко е да произведеш такъв парфюм само като коледен подарък за клиентките си, Коко.
Думите на Мися прозвучаха като протест.
— Боя се, че производството му се оказа твърде скъпо, за да го продавам. Вероятно в момента „Шанел №5“ е най-скъпият парфюм в света.
— Но и най-добрият. — Мися затвори флакона и го прибра в опаковката. — Опитай, Коко. Според мен цената няма да играе решаваща роля. Ще се намерят купувачи. Помисли само за тълпите американки, които посещават Европа и пилеят доларите си с лека ръка. Аз в никакъв случай не бих отстъпила продажбата на скъпи парфюми на онзи англичанин. Казва се Едуард Молиньо, доколкото си спомням.
— Познавам го. Опитва се да копира моите модели, но това не ме притеснява. — Габриел спокойно изтърси пепелта в кристална купичка. — И парфюм ли е решил да лансира?
— Нарекъл го е „Numéro cinq“ — номер пет — съобщи Мися с многозначителен тон. — Вероятно е случайност, а не вследствие на професионален шпионаж. Доколкото знам, ателието на Молиньо се намира на улица „Роаял“ №5.
— Правилно. Не би било зле да му предложа облог: кой парфюм ще постигне по-голям успех. Добра шега, не мислиш ли?
— Но това може да стане само ако пуснеш парфюма си на пазара!
— Хм…
Габриел се замисли. Не ѝ се искаше да отхвърли с лека ръка разсъжденията на Мися. От друга страна обаче, тя нямаше ни най-малка представа как се търгува с парфюм, например, как да го предложи на големите магазини. Многократно се беше срещала с Теофил Бадер, собственика на „Галери Лафайет“, но не би посмяла просто да отиде при него и да му предложи да приеме скъп нов парфюм в своя асортимент. Дори да го направеше, не знаеше какви условия да постави, как да преговаря. Бой щеше да знае как да постъпи, но сега беше сама, разчиташе само на себе си.
— Честно казано, Мися, твоята настойчивост ми идва малко в повече.
— Говори с Франсоа Коти. Той знае как се правят тези неща.
— И той веднага ще поиска да произвежда „Шанел №5“! Не, не става. Трябва да намеря друг начин, поне за началото. Ще помисля.
Мися направи гримаса. Вдигна кутийката като трофей.
— Това е пропиляно усилие в истинския смисъл на думата. Не можеш просто да подаряваш такъв парфюм.
— Казах ти, че ще помисля!
— Тогава побързай. — След кратка пауза Мися продължи разгорещено: — Предстоят много промени. Налага се да помислиш за много неща, Коко, и на първо място за безсмислената покупка на „Бел Респиро“. Крайно време е да се отървеш от вилата. Аз бях против още от самото начало и намирам, че е дошъл моментът да продадеш имота. Уговорих ти час да разгледаш вилата на граф Дьо Пиле-Вил на улица „Фобур Сен Оноре“ №29. Той е много заинтересован да даде под наем голямото жилище на партера.
— Днес наистина ме натоварваш, Мися.
— Градината се простира чак до зелените площи на авеню „Габриел“ — настоя приятелката ѝ.
Габриел затаи дъх. По времето, когато живееше щастливо в една от изисканите къщи на авеню „Габриел“, още не познаваше Мися. Помнеше обаче, че ѝ е разказвала за прекрасните часове с Бой. Дали ако отиде да живее в този квартал, ще се почувства по-близо до него, отколкото във вилата в Гарш? Дали споменът за голямата ѝ любов се е запазил по-жив в изискания 8-и квартал на Париж?