Политическото развитие бе разрушило връзката ѝ с Дмитрий Романов, който неотменно, но безрезултатно отстояваше претенциите си към трона. Не искаше да ѝ напомнят за случилото се и дори Мария избягваше да споменава името на брат си, докато работеше в ателие „Шанел“ — а това се случваше всеки ден. Имаха да обсъждат много други въпроси, Габриел работеше усърдно. Тя прие успешното представяне на „Шанел №5“ като истинска сензация, по-голяма от невероятните проекти на великата княгиня.
Противно на съвета на Мися Габриел остана вярна на първоначалната си идея и поднесе парфюма като коледен подарък на най-добрите си клиентки. Ала не прояви чак такава щедрост, каквато планираше, а задържа повечето от произведените сто флакона от първата серия за по-късна продажба в своя бутик. Избяга на Ривиерата, за да не чуе първите коментари. Боеше се от прояви на враждебност, но и много държеше да се отдалечи от Париж. Водеше се от убеждението, че в нейно отсъствие първите дами, опитали парфюма, ще го коментират с приятелките си. По този начин новото творение на модна къща „Шанел“ скоро щеше да стане познато на цял Париж.
Покани най-близките си приятели и Ернест Бо на вечеря в ресторанта на хотел „Карлтън“. Преди най-важните личности от политическата сцена на Европа да окупират Кан, в града се бе събрал каймакът на висшето общество. Масите в заведението бяха заети, персоналът непрекъснато внасяше столове, за да има места за всички хора, попаднали тук малко или повече случайно. Жени от всички възрасти в елегантни вечерни рокли влизаха, обикаляха масите в търсене на придружителите си или отиваха до тоалетната стая. Именно тези хора щяха да купуват парфюма ѝ.
Габриел извади от чантичката си пулверизатор и пръсна силна струя към минаващите гости. За момент ароматът увисна над мястото ѝ като сребърна камбанка, после бавно се разнесе към съседните маси. Надяваше се постъпката ѝ да остане незабелязана, но зорките очи на Мися виждаха всичко.
— За бога! — провикна се приятелката ѝ толкова високо, че няколко души се обърнаха към масата им. — Не може просто да разпръскваш този скъпоценен парфюм!
Ернест Бо, на когото Габриел бе оказала честта да седне до нея като домакин на вечерята, се смути, но демонстративно сведе глава към чашата с шампанско.
— Не се притеснявай, внимавам капчиците да не падат в чашите — пошепна му с усмивка Габриел.
Веднага щом келнерите отнесоха чиниите от предястието, тя направи каквото си беше намислила. Отлично съзнаваше, че „Шанел №5“ не е подходяща подправка за лангусти.
Парфюмеристът кимна.
— Добрата миризма не е равна на добрия вкус. Позволявате ли въпреки това да ви попитам какво правите, мадмоазел?
Габриел вдигна флакона и натисна помпичката. Парфюмът попадна право върху голия гръб на млада дама във вечерна рокля, която тъкмо минаваше покрай масата им под ръка с господин в смокинг. Дамата се стъписа, обърна се бързо, смръщи носле. После продължи, шепнейки нещо на придружителя си.
— Внимавай да не те изхвърлят — предупреди я Мися.
— Но какво правите? — повтори учудено парфюмеристът.
— Следвам уроците на Франсоа Коти — обясни развеселена Габриел.
Следващият обект беше възрастна дама, която зае място на съседната маса сред голяма компания, вероятно хора от едно семейство. В залата беше шумно, само приятелите на Габриел мълчаха смаяни. Пет двойки очи следяха действията ѝ учудени, развеселени, но без да разбират.
Габриел се приведе над масата, за да я чуват всички, ала тихото ѝ обяснение бе предназначено само за приятелите ѝ:
— Не съм забравила какво ми разказа Франсоа Коти за началото на кариерата си. Опитал се да убеди директора на „Принтемпс“ да включи в асортимента си тоалетната вода „La rose Jacqueminot“. Отначало не постигнал успех, после обаче хвърлил шишенце на пода на помещението. Стъклото се счупило, ароматът се разпространил навсякъде, клиентките спрели и започнали да питат какъв е този парфюм. Поискали да си го купят и скоро станал много популярен.
— Пръсни още веднъж и ще постигнеш същия резултат — подкани я Хосе Серт. — Не се обръщай, Коко. Всички дами душат и те зяпат.
— Зяпат я, защото тази вечер нашата Коко за пореден път изглежда зашеметяващо — обади се Жан Кокто от другия край на масата. — Роклята е сензация, особено с тези перли.
Габриел автоматично попипа огърлицата.