Бе дала указания на продавачките да се преструват. Не искаше скъпоценните бели кутийки с черен надпис да преминават без усилия в ръцете на клиентките. Живееше във време, когато всеки държеше да е изключителен. Разходите за издръжка на живота постоянно се увеличаваха. Богатите клиенти не се интересуваха от цената, тя вече не беше знак за лукс. Единствено важно беше стоката да е много специална. А любопитството повишава интереса — по тази точка беше напълно съгласна с Хосе Серт.
— Мадмоазел все още не е решила дали ще предложи „Шанел №5“ за продажба — прозвуча звънкият глас на красивата кавказка графиня, отскоро назначена на работа в модната къща.
— О, не, невъзможно! — почти изплака клиентката. — Няма да преживея дори един ден повече без този парфюм, флакончето изчезна от банята ми. Сигурна съм, че го е взела графиня Ладуре — вчера следобед ми беше на гости.
— Наистина ли смятате, че мадмоазел трябва да произведе още известно количество от парфюма? — попита продавачката. Явно си беше научила добре урока.
— Но разбира се! Вече ви казах, нуждая се от този аромат, на всяка цена!
— Ще видя какво може да се направи. Моля ви за минутка търпение, мадам. Ще се върна много скоро.
Габриел бе престанала да брои колко пъти младата жена изкачи стъпалата. След като се скриеше от погледите на клиентките, тя ѝ отправяше доволна усмивка и се връщаше с радостната вест, че е получила разрешение да продаде още едно-единствено флаконче от парфюма. До затварянето на магазина оставаше още доста време, а ръководителите на филиалите ѝ в Дьовил и Биариц вече се бяха обадили да съобщят за силно търсене. Нищо, че край морето сезонът още не бе настъпил.
„Победен ход“ — каза си Габриел и си запали поредната цигара. Опита се да издуха дима на колелца, но не ѝ се удаде.
По-добре да престане с игричките и да се хваща на работа. Крайно време беше да изпрати телеграма на Ернест Бо. Налагаше се спешно да се увеличи производството, да се изработят още флакони. Беше време да се занимае и с новата си колекция. Моделите в славянски стил щяха да поставят нови естетически акценти — и благодарение на Мария. В ателието сигурно вече усещаха липсата ѝ. Ако довечера не падне смъртно уморена в леглото след напрегнатия ден, ще се заеме с проектите за първата серия модни бижута. Вероятно Жан Кокто ще реагира невъздържано, ако разбере, че е отложила работата върху костюмите за пиесата му, но премиерата беше насрочена едва за следващия сезон.
Въпреки всички задачи и предстоящи предизвикателства тя спокойно изпуши цигарата си докрай. Проследи как поредната клиентка излезе щастлива с покупката си и изчака да влезе следващата дама, решена да се сдобие с новия парфюм. С дамата в магазина нахлу поток леден въздух, ала въодушевлението ѝ стопли сърцето на Габриел. Тя угаси угарката в препълнения пепелник и се изправи. Настъпил бе моментът да увеличи производството на „Шанел №5“.
„Бой — помисли си Габриел — направихме го.“
Втора глава
Пътят от таксито до входната врата беше съвсем кратък, но обувките ѝ се намокриха. През нощта мокрият сняг по улица „Фобур Сен Оноре“ сигурно щеше да се заледи. Беше адски студено и Габриел се надяваше Жозеф да е запалил огън навсякъде, дори в стаите, които тя не обитаваше постоянно. Една-единствена студена стена беше достатъчна да ѝ напомни за ледените нощи през детството ѝ. Нито в родителския ѝ дом, нито в манастира имаше достатъчно дърва и въглища за печките. Беше се зарекла никога вече да не мръзне.
Жилището се оказа твърде голямо за сам човек, но тя се разпореди да обзаведат няколко стаи за гости. За приятелите ѝ. В тези помещения трябваше да живее Дмитрий. Понеже повечето хора, с които общуваше, живееха в Париж, почти никой не използваше стаите за гости. Понякога в дома ѝ отсядаше тъжният лирик Пиер Рьоверди — неин отдавнашен обожател; постоянно ѝ посвещаваше стихове. Тя го приемаше, за да се утеши след раздялата с Дмитрий, но той се оказа слаба утеха — спеше с него, ала след това не оставаше нищо, освен хаоса в чувствата ѝ.
Уморена, Габриел отключи входната врата. По тялото ѝ мина тръпка — тръгна от студените стъпала и се разля по гърба. Една гореща баня би било най-доброто в такъв момент, за да избегне настинка. После ще хапне нещо леко и ще си легне с хубава книга. Цял свят говореше за „La Garçonne“13 — новото произведение на Виктор Маргерит, и тя бе решила много скоро да извади романа от купчината непрочетени книги. Доколкото ѝ бе известно, авторът разказваше историята на млада жена, измамена от годеника си и избрала да води свободен, самостоятелен живот. „Приликите с реални лица и събития са изключени“ — помисли си иронично Габриел.
13
La Garçonne (фр.) — думата се появява през 20-те години на XX век и означава еманципирана жена с предпочитания към мъжкия стил на обличане и поведение. — Б.р.