— Мадмоазел Шанел!
Гласът на граф Пиле-Вил прекъсна мислите ѝ.
Той стоеше в полумрака на коридора в подножието на стълбата към горния етаж, сякаш я беше очаквал. Държеше се като домакин, който посреща гости. Позата му съвсем не беше на човек, оттеглил се на първия етаж на своя дворец и дал другите жилища под наем. Очевидно смяташе за проява на великодушие да позволи на чужда жена да живее в дома му. Все едно не получаваше всеки месец попълнен чек.
Габриел се обърна към него с усмихнато лице.
— Да, моля?
— Няма да търпя този постоянен шум. Вчера у вас свириха на пиано до късно през нощта и трябва да ви кажа, че музиката беше ужасна…
— Пианистът се казва Игор Стравински — прекъсна го Габриел.
Отношенията ѝ с композитора се бяха нормализирали, двамата се отнасяха един към друг с уважение, за което голяма роля бе изиграло умението на Дягилев да убеждава. Вчера Стравински я бе посетил, за да ѝ поднесе подарък: икона, която по неговите думи щяла да я закриля завинаги.
Името на известния композитор изобщо не впечатли граф Пиле-Вил. Продължи, сякаш не бе чул думите ѝ:
— Днес пък някакъв мъж на висок глас предяви претенции да бъде допуснат в жилището ви. Слугата ви не му отвори, не знам защо. Навярно си има причини. Но съм длъжен да ви уведомя, мадмоазел Шанел, че не търпя нито шум като снощния, нито подобно поведение.
— Вероятно Жозеф е бил навън с кучетата — отбеляза Габриел. — Не очаквам посетители, уверявам ви. Лека нощ, графе.
Обърна се бързо, за да не му позволи да продължи с изброяването на провиненията ѝ.
Замисли се кой от приятелите ѝ би се държал по този начин пред вратата ѝ. Не си представяше никого в такава роля. Пренебрежителното описание на графа не подхождаше на никого. Дмитрий, ако евентуално се е върнал по-рано от пътуването си и е пожелал да я види, никога не би се държал така безцеремонно.
Жозеф явно бе чул гласа ѝ, защото ѝ отвори, преди да е натиснала звънеца. Топлината на добре отопленото жилище и меката светлина в антрето я поздравиха с добре дошла.
— Добър вечер, мадмоазел — рече той и побърза да вземе палтото ѝ, цялото в сняг.
— Гости ли имаме, Жозеф? — попита Габриел и събу мокрите обувки.
Прислужникът я погледна учудено.
— Не, мадмоазел, или поне аз не знам.
В този момент някой зазвъня на пожар. Явно бе сложил ръка върху камбанката на вратата, защото звънът не преставаше. Пронизителният тон стресна Габриел. Хазаинът ѝ положително щеше да го чуе от жилището си на първия етаж. Кучетата, скрили се в кухненското крило, залаяха. Шумът беше оглушителен.
С жест Габриел попречи на Жозеф да провери кой иска така настойчиво да бъде допуснат в дома ѝ.
— Оставете — промърмори тя и сама отвори вратата.
Звънецът замлъкна.
— Добър вечер, Коко. Вече бях тук, но не ми отвориха.
Габриел погледна втренчено мъжа, застанал пред нея. Облечен добре, но небрежно; влажен кичур бе паднал върху лицето с широк нос и черни очи, които въпреки обвинителните думи я гледаха самоуверено и пронизващо.
От смайване тя не намери какво да каже, освен името му.
— Пикасо!
— Вие сте моето спасение, Коко. Полудявам. С Олга получавам клаустрофобия. Може ли да остана при вас?
Не прозвуча като въпрос. По-скоро установяване на факт.
Погледът му я хипнотизира, завладяващата му привлекателна сила я разтрепери. Този път трепереше от горещина, не от студ. Не знаеше дали ще понесе още един гений в живота си. Всъщност не искаше отново да попада във водовъртежа на брачна криза.
„Отпрати го — посъветва я вътрешният глас. — Веднага му кажи да си върви и заключи вратата!“
Габриел отстъпи настрана.
— Влез.
Послеслов на авторката
Ето как продължава животът на действащите лица:
Габриел Коко Шанел (1883-1971) остава до края на живота си неомъжена, но има връзки с видни личности. През 1926 г. създава „малката черна рокля“, която в началото получава не само похвали, но и критики: „Сега пък мадмоазел Шанел иска целият свят да тъгува с нея за Бой Кейпъл“ — пише един вестник. Ала победният ход на роклята не може да бъде спрян. През 1954 г. се появява костюмът от букле, станал безсмъртен под името „костюм Шанел“. Коко Шанел наистина копира перлите на Романови — роклите и костюмите, създадени от нея, и днес се съчетават с перли. През 1934 г. тя напуска жилището на „Фобур Сен Оноре“ №29 — сега там има бутик на „Шанел“ — и отново наема апартамент в хотел „Риц“, където живее до края на дните си. Умира като мултимилионерка. До смъртта си много държи да я наричат „мадмоазел“.