Мися Серт (1872-1950) се развежда с Хосе Серт (1876-1945) през 1927 г., за да даде възможност на голямата си любов да се ожени за ученичката и любовницата си Русадана Мдивани (1906-1938), от грузински произход, която едва след бягството от Съветска Русия добавя към името си титлата „принцеса“. Някои източници твърдят, че младата жена съзнателно се е постарала да раздели Мися и съпруга ѝ. Двамата продължават да поддържат връзка, но след ранната смърт на Русадана не се събират отново. До края на живота си Мися остава най-добрата приятелка на Коко Шанел. Светът на изкуството я помни като муза на „Бел Епок“.
Сергей Дягилев (1872-1929) работи до смъртта си като импресарио на „Руския балет“. Въпреки големите международни успехи живее в постоянно безпаричие и остава зависим от подкрепата на приятели и меценати. Последните си години прекарва във Венеция. Умира обеднял в ръцете на Мися Серт. Коко Шанел плаща погребението и гроба му в православната част на гробището „Сан Микеле“. След смъртта на Дягилев балетната трупа се разпада; след две години е основан „Руски балет на Монте Карло“, от който по-късно произлиза „Балет Ню Йорк Сити“.
Игор Стравински (1882-1971) разчита още дълги години на месечните парични преводи от Коко Шанел. До смъртта на съпругата си Екатерина през 1939 г. остава във Франция, жени се за спътницата си Вера Судейкина (1888-1982) и двамата емигрират в САЩ, където композиторът така и не успява да се почувства като у дома си. Днес Стравински е смятан за един от най-значителните представители на новата музика. По негово желание той (а по-късно и вдовицата му) е погребан до Сергей Дягилев във Венеция.
Дмитрий Павлович Романов (1891-1942) се омъжва за богатата американка Одри Емъри (1904-1971) през 1926 г. По онова време вече е решил да се откаже от трона. След 1924 г. братовчед му Кирил Владимирович (1876-1938) си присвоява званието „император в изгнание“. Понеже Одри е от буржоазен произход, което не съответства на законите на Романови, ѝ е дадена княжеска титла. Синът им Павел Илински (1928-2004) е дългогодишен кмет на Палм Бийч във Флорида и глава на фамилията Холщайн-Готорп (след 1762 г. царска династия). Дмитрий и Одри се развеждат през 1937 г. Князът се разболява от туберкулоза и прекарва последните години от живота си в санаториум в Давос, където умира. Гробът му се намира в дворцовия параклис на остров Майнау на Боденското езеро.
Мария Павловна Романова (1890-1958) се утвърждава в модния бранш с подкрепата на Коко Шанел и основава в Париж модното ателие „Китмир“, специализирано в бродерии, което постига голям успех. През 1923 г. се развежда с втория си мъж. През 1930 г. емигрира в САЩ, после в Аржентина. Едва след Втората световна война се сближава със сина си Ленарт Бернадот (1909-2004) и до смъртта си живее при него на остров Майнау.
Франсоа Коти (1874-1934) се развежда със съпругата си Ивон през 1929 г. По това време вече е политически активен и пламенен привърженик на фашистите. Купува вестник „Фигаро“, основава и други печатни издания, които подкрепят десните партии и движения във Франция. Акционерното дружество „Коти Инк.“, лансирано от него през 1913 г. в САЩ, продължава да съществува и да произвежда известни парфюми, например на „Келвин Клайн“ или „Хлое“.
Ернест Бо (1881-1961) става главен парфюмерист на основаното от Пиер Вертхаймер предприятие „Parfums Chanel“ през 1924 г. Създава още няколко парфюма за Коко Шанел, но нито един от тях не е толкова популярен като „Шанел №5“. Не е легенда, че този парфюм е нова версия или усъвършенстване на „Bouquet de Catherine“ или „Rallet №1“. Все още не е изяснено защо в композицията са вложени толкова много изкуствени алдехиди.
Връзката между Пабло Пикасо (1881-1973) и Коко Шанел е сравнително неизвестна, което изглежда странно. Ако прочетем внимателно спомените на Габриел Шанел, откриваме опорни точки. Факт е, че тя обзавежда най-светлата стая на улица „Фобур Сен Оноре“ за своя приятел художник, и това се дължи не само на съвместната им работа върху пиесата „Антигона“ от Жан Кокто (премиерата е през декември 1922 г.). Факт е и че по това време бракът на Пикасо с Олга (1891-1955) е в криза. Според нови изследвания на историци на изкуството Пикасо е срещнал Мари-Терез Валтер (1909-1977) едва през 1925 г. Тя се споменава като официална причина за раздялата му с Олга; преди това му се приписват само кратки връзки.