Жан Кокто (1889-1963) е един от най-близките приятели на Коко Шанел; след години дори живее врата до врата с нея в хотел „Риц“. Изключителен творец, един от най-известните френски поети, той е и голям режисьор и художник. Изживява открито бисексуалните си наклонности: днес се знае най-много за връзката му с актьора Жан Маре и много малко за любовта му с Наталия Павловна Пейли, полусестра на Дмитрий Павлович Романов (от втория брак на баща му).
Животът на Коко Шанел е обвит в легенди — умело сглобени, красиви буржоазни подробности от детството и младостта, измислени от самата нея, ала при по-внимателно вглеждане те се оказват далеч от действителността. Подобен е и случаят с налагането на „Шанел №5“. Мадмоазел Шанел се е погрижила много факти да останат скрити под мантията на мистерията. Според нея това повишава интереса към парфюма — и, естествено, към нейната личност. Създала е много приказки, с цел да облагороди произхода си. И до днес се разпространяват най-различни истории за Габриел Шанел и създаването на най-известния парфюм на света.
Когато ми бе поръчано да напиша романа „Мадмоазел Шанел и ароматът на любовта“, изпаднах в еуфория, и то не само заради темата. Отначало задачата ми се стори лесна, защото животът на Коко Шанел е обстойно документиран. Голяма грешка! След като прочетох деветата биография, проумях, че съществува твърде малко наистина достоверна информация, на която да разчитам.
Ще посоча само два примера от многото, за да се разбере какви проблеми възникнаха пред мен. В една от биографиите прочетох, че мадмоазел Шанел се запознала с парфюма „Bouquet de Catherine“ при среща с великата княгиня Мария Павловна, родена принцеса Мари Мекленбургска, а срещата се е състояла по време на описаното от мен пътуване във Венеция. Това обаче е невъзможно, защото по същото време великата княгиня е починала в изгнание във Франция. И още: в документална книга намерих описание на често споменавания „партизански маркетинг“ на Габриел в ресторанта на хотел „Карлтън“ в Кан. Според всички източници това се е случило по Коледа. Няколко реда по-надолу авторката, специалистка по културология, пише, че след успеха на акцията Габриел решила да поднесе няколко флакона на най-добрите си клиентки като коледен подарък. Коледен подарък след коледната ваканция? Не звучи логично, нали?
Подхванах историята от друга страна: зарових се в книги за личностите, които са били близки с Коко Шанел. Мися Серт, Игор Стравински, Пабло Пикасо и жените му, Франсоа Коти, Мария Павловна Романова и т.н., и постепенно започна да се оформя картина, която свързах с поне наполовина сигурните факти от живота на Габриел и поставих в основата на романа си. Освен това се ориентирах по исторически факти и, както вече посочих, по точни дати.
По този повод бих желала да спомена още два важни примера. Не е изяснено докрай кога Габриел се е сближила с Дмитрий Павлович Романов — дали е станало на вечеря в Париж, в Биариц или във Венеция. Избрах най-логичната според мен възможност. От записките в дневника на Дмитрий става ясно, че през февруари 1921 г. двамата стават любовна двойка и предприемат пътуване до Ривиерата. Според оценката на множество източници връзката между Габриел и Дмитрий не е голяма любов, но се отличава с дълбоко взаимно разбиране и съкровено приятелство. Факт е обаче, че тя не е прекарвала толкова време с никой друг човек, колкото с Дмитрий. Двамата пътуват често. Дори Артър Кейпъл не познава местата от миналото ѝ. Възможно ли е привидно не толкова силните чувства да са били по-скоро съобразяване с неговото обществено и политическо положение? Или прикриването им е породено от чувството за вина, защото обича друг мъж след Бой? Никога няма да узнаем, но не пречи да си правим заключения.
Не се знае кога Габриел е отишла при Ернест Бо в Кан „Ла Бока“ — през 1921 или още през 1920 г. Историческите данни сочат 1921 година, модна къща „Шанел“ също определя тази година като рождена дата на „Шанел №5“. В спомените си Ернест Бо също не е ясен — на някои места говори дори за 1922 г., което изглежда невероятно. Във всеки случай не се е запознал с Габриел през 1920 г., защото по онова време тя не е ходила на Лазурния бряг с Дмитрий. Доказано е, че именно великият княз е запознал любимата си с парфюмериста.
Романът ми не предявява претенцията да е открил единствената истина, но се надявам историята да се намира много близо до истината. Въпреки това бях принудена да представя някои от събитията съкратено или да ги разместя малко, за да не пострада драматургията. Защото моята история е и си остава роман. Тя не е и няма да бъде документална книга. Затова бъдете снизходителни, скъпи читатели, ако откриете някъде грешка.