Какво става с победния ход на парфюма през 1922 г.? Търсенето на „Шанел №5“ скоро се увеличава дотолкова, че малката фабрика на Шири не смогва да произведе необходимите количества. Освен това Габриел много държи парфюмът да се продава не само в нейните бутици, а и в големите магазини. За целта се нуждае от партньори. Чрез Теофил Бадер тя се запознава с братя Вертхаймер, по онова време производители и продавачи на дрогерийни стоки. В началото на 20-те години на XX век фирмата им „Буржоа“ е най-голямото предприятие от този род във Франция. За голямо разочарование на Франсоа Коти Коко Шанел продава на Пиер Вертхаймер голям дял от продуктовата си линия, по-късно му преотстъпва цялото производство на козметика, а след Втората световна война — и модния концерн. И днес модна къща „Шанел“ е частна собственост на семейство Вертхаймер.
От само себе си се разбира, че съм голяма почитателка на „Шанел №5“. Освен това съм пламенна почитателка на Габриел и нейната мода. За съжаление не съответствам на прототипа на новите колекции, а и не бих могла да си позволя да си купя нещо. Въпреки това с висшата мода ме свързва нещо повече от мечта.
През 50-те години на XX век майка ми е работила като манекенка и притежаваше безпогрешен нюх към красивите дрехи. След време стана клиентка на модния дизайнер Клаус Ледин в Хамбург. Като си спомням детството, имам чувството, че съм прекарвала повече време на проби в ателието му, отколкото в детската си стая. Бях възхитена от света на висшата мода, макар да я преживявах само като зрителка. Никога не съм изпитвала желание сама да нарисувам или да ушия красива дреха, а и ми липсват търпение и умения. Клаус Ледин, модният творец на моето детство и младост, уши първата ми вечерна рокля, когато бях на шест години. През 70-те години той произвеждаше и платове, между другото и за модна къща „Шанел“. Това не е единствената индиректна връзка. Един от най-близките приятели на баща ми беше междувременно починалият журналист Рудолф Кинцел, който през целия си живот поддържаше тесни връзки със света на модата: в младостта си е живял в Париж и е бил приятел с Кристиан Диор, по-късно — с Карл Лагерфелд. Цветистите описания на преживяванията му са ме възхищавали през целия ми живот, а когато бях млада репортерка, ми помогнаха да направя прекрасно интервю с Карл Лагерфелд.
Преди и по време на работата върху романа изгледах всички игрални и документални филми за живота на Коко Шанел. Едва когато започнах да пиша, осъзнах, че на практика моята история започва с момента, с който завършва чудесният филм „Сосо avant Chanel“ с възхитителната Одри Тоту. Това е чиста случайност — или подсъзнанието ми е изиграло шега. Но действително историята на парфюма „Шанел №5“ започва с края на една голяма любов, която никога не отминава.
Благодарност
Благодаря на прекрасната си агентка. Дължа голяма благодарност и на Щефани Верк от издателство „Ауф-бау“ — по време на съвместната ни работа често се налагаше да преодоляваме трудности. Благодаря на семейството си за подкрепата и любовта, без които никога не бих могла да напиша роман като този. Специално благодаря на съпруга ми за флакона „Шанел №5“.
Обработка
Сканиране: R., 2021
Корекция и форматиране: N.M., 2021